Международното търговско споразумение за защита на авторските права ACTA по никакъв начин не налага промени на съществуващата национална законодателна рамка в областта на защитата на правата на интелектуалната собственост, коментираха за "Дневник" от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

Предложението за това споразумение е било представено от Европейската комисия на държавите-членки на Европейския съюз още в края на 2007 г. Според МИЕТ, което е координиращо ведомоство по въпросите за международните търговски споразумения, всички позиции на страната по ACTA са съгласувани и изготвени от съответните министерства, чиито компетенции се покриват в отделните глави на договора.

След това на 16 ноември 2011 г. окончалтеното споразумение е внесено за одобрение в Министерски съвет, като вносител е МИЕТ. То е одобрено и на 11 януари 2012 г. последва към него второ решение, с което се упълномощава българският посланик в Токио да подпише ACTA в четвъртък.

Според министерството ACTA съдържа "изрични разпоредби в защита на гражданските права и неприкосновеност на личния живот и кореспонденция". При съгласуването на българско ниво, договорът получава одобрението на Българската асоциация на музикалните продуценти.

Много наблюдатели определиха ACTA като международна проекция на проектозаконите SOPA и PIPA в САЩ, които поставиха под въпрос свободата на словото и достъпа до информация в интернет. ACTA се подготвяше в почти пълна секретност от около три години. За възможните ефекти от него се заговори активно едва през последните седмици покрай кампанията на интернет гигантите срещу законите SOPA и PIPA.

Протестите срещу ACTA бързо заляха не само интернет. На митинг срещу споразумението излязоха хиляди поляци, а главният докладчик по въпроса на Европарламента се оттегли.