Големият адронен колайдер започна да работи отново днес. Учените от ЦЕРН (Европейската организация за ядрени изследвания CERN) смятат, че са на финалната права в търсенето на неуловимия досега Хигс бозон - частицата, която е позволила създаването на маса след Големия взрив. Ускорителят сблъсква елементарни частици и пресъздава условия, близки до тези, съществували по време на Големия взрив.

Колайдерът ще работи от март до ноември 2012 г. След това ще направи дълга техническа пауза от 20 месеца и към края на 2014 ще заработи с енергия, близка до максималната възможна за техниката, от 14 TeV (14*10¹² електронволта).

Сега колайдерът ще работи с лъч от 4 TeV (общо 8 TeV), което е с 0.5 TeV повече от експериментите, проведени през 2010 г. и 2011 г., съобщиха от ЦЕРН.

Съществуването на Хигс бозона е предсказано от Стандартния модел - теоретичен модел във физиката на елементарните частици, която е в основата на научните изследвания през последните 40 години. Частицата е наречена на името на британския физик Питър Хигс, който за пръв път теоретизира какъв е механизмът на превръщане на материята без маса в частици с маса след Големия взрив, създал Вселената преди около 13,7 милиарда години.

Търсенето на Хигс бозона, наричан още "Божествената частица", започва през 80-те години на 20 век в първия колайдер на елементарни частици в Националната ускорителна лаборатория "Енрико Ферми" (Фермилаб) близо до Чикаго. Най-интензивните експерименти обаче се извършват през последните две години след стартирането на Големия адронен колайдер в ЦЕРН, който е най-големият ускорител на елементарни частици в света.

Учените от "Фермилаб" почти доказаха съществуването на частицата през септември 2011. Вероятността учените да не са открили Хигс бозони и вместо това да са регистрирали статистическа грешка, е 1 на 250. За да бъде доказано съществуването на частицата обаче, вероятността от грешка трябва да бъде сведена до 1 на 740. На това се надяват учените от ЦЕРН и Питър Хигс, който ще навърши 83 години през май.