Изследователи от университета Райс в Хюстън са открили метод за разделяне на елементите на обикновена батерия и разтварянето им в специални течности, благодарение на които може да се нанесат на пластове върху абсолютно всякаква повърхност, предаде Ройтерс.

Обикновената литиево-йонна батерия се състои от 5 елемента - катод, анод, разделител помежду им и два пласта от алуминиево и медно фолио.

Пуликъл Аджаян и неговият екип от учени са оптимизирали тази концепция. Те използват смески от химикали, подобни на тези в литиево-йонните батерии, а също и нови материали, включително въглеродни нанотръби - изключително тънки въглеродни "нишки" със специфични свойства на електропроводимост.

За да се произведе работеща батерия, всички елементи трябва да са плътно един до друг и да работят в синхрон.

Най-трудната задача била да се намери разделящ материал, който да направи така, че "течната" батерия да не се разпадне. За целта екипът решил да използва полиметилметакрилат (популярен в България под търговското наименование плексиглас).

За да изпробват доколко "течната" батерия е приложима в практиката, учените я нанесли върху керамика, стъкло и неръждаема стомана. Експериментирано е с различни по форма предмети, както и неравни повърхности.

Изследователите са тествали продукта върху плътно съединени девет фаянсови плочки за баня. Когато се заредили, течните батерии подавали ток към светодиоди в продължение на 6 часа. Боята генерирала електричество с напрежение от 2,4 волта.

Единственият проблем на тази технология е, че с течните електролити се борави трудно.

Освен това при нанасянето им е необходима суха, безкислородна среда.