Костюмът, с който Феликс Баумгартнер влезе в историята

Костюмът, с който Феликс Баумгартнер влезе в историята

Феликс Баумгартнър секунди след успешното приземяване.
Reuters
Феликс Баумгартнър секунди след успешното приземяване.
Феликс Баумгартнер влезе в историята като първия човек, който преминава звуковата бариера по време на свободно падане. За целта той трябваше да скочи от 39 км височина в средата на стратосферата. Там е почти пълен вакуум, което означава минимално съпротивление, но и смъртоносна среда за човешкото тяло.
Затова Баумгартнер разчиташе на своя специален костюм, който да запази налягането в нормални граници и да го защити от вакуума, ниските температури и високата скорост. И тъй като скокът на Феликс бе и научен експеримент, той използваше специално разработен за целта костюм. В него са вложени технологии от космическите скафандри, както и от костюмите, които носят пилотите на бойни самолети.
Костюмът може да защитава от температури в рамките от 38 градуса по Целзий до -68 градуса по Целзий.
Стандартните костюми с налягане се надуват и ограничават движението, което е от голямо значение за въздушните скокове. Използваният от Баумгартнер е с подобрени характеристики, които да дават по-голяма мобилност на тялото. Добавени са и малки огледала, които да помагат за по-добра ориентация и проверка на състоянието на парашута след отварянето му.
Ръкавиците и шлемът се прикрепят на въртящи се метални пръстени със заключващ механизъм. Така те прилепват плътно и осигуряват пълна защита от външните условия.
Подобна е и ролята на самата материя на костюма. Точната й спецификация остава тайна, но екипът на Баумгартнер споделя, че тя е устойчива на огън и играе ролята на добър изолатор от студа. Костюмът е многопластов, като има "комфортен слой", газова мембрана, защитна мрежа и външният огнеупорен и студоизолиращ слой.
Самият шлем тежи около 3.6 кг и има вграден нагревател, който да предпазва визьора от замъгляване или замръзване. В него има и система за подаване на кислород от няколко източника. Вградени са и микрофон и слушалки за радиовръзката. На разположение са и серия защитни системи, които да предпазват шлема и визора от неволно отваряне, което ще премахне вътрешното налягане.
Използва се и система за вътрешна въздушна циркулация на топъл и/или студен въздух от кабината, чрез която може да се регулира температурата на тялото и да се избягват изпотяване или пък изстиване.
Към костюма има и три камери. Две от тях са на колената, а третата – на гърдите. Те не предаваха на живо, а само записваха, така че кадри от тях ще можем да видим по-късно в документалните филми, които ще опишат целия проект.
На гърдите на Феликс имаше още GPS приемник и сензор за ориентация, който да му помогне по време на скока.
На гърба са двата парашута – основният и резервният, както и две бутилки с кислород, които осигуряват запас за около 10 минути.
Още от самото начало на разработката си екипът на David Clark Company, които произвеждат прототипа и два завършени костюма, както и екипът на Феликс, планират да използват проекта като платформа за следващото поколение на този тип оборудване. Основната цел е подобни скокове да бъдат по-достъпни, както и да се подобри сигурността на астронавтите, особено ако се налага тяхното спасяване от подобни височини.