Европейската космическа агенция (ESA) представи в четвъртък най-подробната карта досега на фоновото микролъчение в Космоса - останка от Големия взрив. Тя е направена благодарение на данните от космическия телескоп Planck и според специалистите разкрива елементи, които поставят под съмнение някои от фундаменталните разбирания на човечеството за заобикалящия ни свят.

Информацията е събирана от Planck в продължение на почти 16 месеца. Изображението е първата, обхващаща цялото небе, снимка на най-старата светлина в нашата Вселена - така е изглеждало небето, когато е била само на 380 000 години, обясняват от ESA.

По това време Вселената е била изпълнена с нажежена до 2700 градуса по Целзий смес от взаимодействащи си протони, електрони и фотони. Светлината се е образувала в процеса на сливането на протони и електрони във водородни атоми. С разширяването на Вселената тази светлина е преминала в спектъра на микровълните, което е еквивалент на едва 2.7 градуса над абсолютната нула.

Този космически микровълнов фон показва минимални температурни промени (флуктуации), кореспондиращи с райони с различна гъстота в "бебешките" времена на Вселената. Това са и зародишите на цялата бъдеща структура на Вселената, на галактиките и звездите.

Според стандартния космологичен модел флуктуациите са се появили веднага след Големия взрив и са имали огромен размер за един много кратък период на разширяване, известен като инфлация. Телескопът Planck е проследил именно тези флуктуации по целия небосклон с най-голямата възможна засега чувствителност и резолюция.

Заснетото потвърждава стандартния модел, но и открива някои явления, които той не обяснява, съобщиха от ESA. Изглежда ще са ни необходими нови идеи във физиката, допълват от агенцията.