Всеки себеуважаващ се търговец и компания държи неговите магазини и/или офиси да са модерни, красиви и да представят фирмата в най-добрия й вид. Затова се отделят огромни средства за интериорен дизайн, скъпи и луксозни мебели и материали.

В това няма нищо лошо. Но далеч не е всичко, което трябва да се направи. Голяма част от компаниите пропускат т.нар. soundscape или комбинацията от звуци, които формират или произлизат от дадена среда.

Казано по-нормално, саундскейпингът означава звуковият фон, който ни заобикаля и чуваме съзнателно или не. Макар и често да не обръщаме внимание на това, именно звуковата среда има голямо значение за производителността на работното място и дори за това дали ще си закупим даден продукт или не. Тя дори е от значение за здравето ни.

Терминът е измислен от канадския композитор Мъри Шафер. Той оформя различни категории на звуците според това дали ги чуваме съзнателно или не и според това какъв е произходът им.

Постепенно саундскейпингът се превръща в наука. Днес дори има и няколко компании, които се специализират в тази сфера. Една от тях е The Sound Agency. Нейни клиенти са БиБиСи, Nokia, Honda, Nescafe, British Petroleum и др.

The Sound Agency разработва различни решения за клиентите си според специфичните им изисквания, които често се налага да определя сама, тъй като самите компании имат грешни разбирания за естеството на звука. Затова компанията е създала модела BrandSound, който задава основни насоки за това как трябва да "звучи" един бранд.

Всичко е от значение. Какъв е гласът на диктора на рекламите, дали е млад, стар, мъжки, женски, закачлив или професионален. Важна е фоновата музика, дори звуците, които се чуват, когато на екрана се появява логото на компанията.

Има ли типичен музикален рефрен, с който се свързва даденият бранд? Спазва ли се постоянство при звуковото оформление на различните реклами? С какъв звук се свързва продуктът? Например агресивно форсиране на двигател на спортен автомобил и др.

Това са само част от въпросите и факторите, които трябва да се съобразяват при оформянето на "звученето" на бранда. Те се определят чрез процес от пет стъпки, които включват описването на "проблема", разработването на решението, неговото прилагане и последващия ежегоден анализ и доразвиване.

В основата на компанията е Джулиан Трежър. Той е автор на книгата Sound Business и често изнася лекции по въпроса, като има в биографията си и три TED презентации. Провежда и различни изследвания, с които доразвива своята практика.

Резултатите от неговите проучвания достигат до изненадващи понякога заключения. Все повече компании например разчитат на отворените офис пространства, където десетки, дори стотици, хора работят на бюра един до друг и един срещу друг. Само заради неприятния фонов шум, който се формира при подобна подредба, продуктивността на служителите спада със 66%, твърди Трежър.

Загуби търпят и магазините, които не оформят добре звуковия си "дизайн". Често пъти търговците смятат за подходящо да пускат музика, която да "попипва" околния шум. Оказва се, че неправилно подбраната звукова среда и музика води до спад на продажбите с 28%, а понякога дори отблъсква клиентите от магазина. Неговият екип дори е провел и практически опит, за да докаже теорията си.

В магазин били направени два идентични щанда с бутилки вино. На единия щанд били изложени френски вина, а на срещуположния – германски. Единствената разлика била, че през едната част от времето около щандовете звучала френска музика, а през останалата част – германска.

Резултатите показали, че в дните, когато звучали френски шансони, клиентите купували пет бутилки френско вино за всяка купена бутилка от германски производител. В дните, когато германската музика е била на ред, клиентите са купували две бутилки вина от същата държава за всяка френска бутилка с напитката.

Трежър и компанията му имат и реални постижения в доста по-големи мащаби. Една от задачите му е била да създаде звукова среда в летището на Глазгоу, която да намалява стреса на пътниците. В крайна сметка по-спокойните пасажери дори увеличили продажбите на магазините с 3% до 10%.

Всеки човек може да отдели съвсем малко време и усилия, за да подобри значително своята звукова среда. Това ще му донесе не само ползи в работата и ежедневните задачи, но и ще подобри неговото здраве.

Трежър представя и няколко съвета при оформянето на персоналния саундскейп. На първо място човек трябва да слуша другите внимателно и съзнателно. След това трябва да предпазва ушите си. Това включва използването на тапи или запушването им с пръсти при силни или неприятни звуци. Също така не трябва да се слуша твърде силна музика. Следващата стъпка е да не се бяга от тишината, а тя да се оползотворява максимално.

Всеки човек трябва да отделя и малко време, за да тренира и да експериментира с гласа си. По този начин по-лесно ще подбира правилния тон на изказванията си и ще бъде разбиран по-ясно и лесно. Хората са окуражавани и да създават музика, било то сами или в група. Те трябва и да споделят ясно с останалите, когато дадено звучене, не само музикално, не им харесва.

При оформянето на саундскейп, трябва да се подхожда като към картина, коментира Трежър. Всеки елемент е от значение и трябва да има фон, основни елементи, дребни детайли. Това важи както за личната звукова среда, така и при оформянето на звученето в магазин например.

Работещите в шумни офиси могат да се изолират от неприятните звуци по много лесен начин. Те просто трябва да сложат слушалките си и да си пуснат т.нар. бял шум. Всъщност той има доста вариации. Сайтът Simplynoise например предоставя безплатен генератор на бял, розов и кафяв шум. Слушането му ще осигури звукова бариера за останалите шумове. С времето човек свиква с него и напрактика не чува почти нищо и ще се чувства спокоен и концентриран.

Алтернативен вариант е слушането на записани природни саундскейпове. Във видео портала YouTube може да се открият множество подобни безплатни компилации на напълно натурални звуци от природата. Слушането на река, придружена с пеенето на птици и други типично природни звуци не само ще намалява стреса, но и ще помага за концентрацията. Това са натурални звуци, с които човекът е еволюирал през хилядолетията и те са възможно най-полезните за него, коментира Трежър.

Белият шум може да се използва и за подобряване на съня. Според данни на Европейския съюз 2% от жителите на Стария континент не спят добре именно заради нетърпими околни шумове. 25% от европейците пък не могат да работят добре или са твърде стресирани поради неприятни фонови звуци.

Не трябва да се подценява и тишината. Тя е напълно естествена, макар и днес да е по-трудно откриваема и от диамантите. Когато човек има възможност да се наслади на поне малко тишина, той трябва да се възползва максимално.

Трежър призовава хората да обърнат и специално внимание на слушалките си. Ако прекарвате голяма част от времето си със слушалки, задължително инвестирайте в качествен комплект, препоръчва той. По-скъпите модели са значително по-удобни и не натоварват ушите и ушните миди, оптимизирани са за максимално добър звук и позволяват наслаждаване на музиката при по-слаба сила на озвучението, което също е от значение. Ако не може да чувате когато някой ви говори на сравнително силен глас без да сваляте слушалките, значи слушате музиката опасно силно, коментира Трежър.

Той все пак призовава слушалките да се използват само като краен вариант. Средно 16% от американските тийнейджъри например вече страдат от увреждания на слуха в различни степени, именно защото слушат музика предимно по този начин.

Използването на слушалките води и до друг проблем. Често слушаната така музика е силно компресирана. Това означава, че част от звуковите детайли на инструментите са загубени. Съзнанието обаче се опитва да компенсира това като си ги въобразява, твърди Трежър. В дългосрочен план това води до сериозно натоварване и опасност от психически разстройства, смята той.

До края на месеца ще бъде представена и първата по рода си тиха къща. Тя е разработена от организацията Quiet Mark, част от благотворителната фондация Noise Abatement Society. Интересното в тази къща е, че абсолютно всеки предмет и материал в нея е направен с идеята за тишина. В нейното създаване са участвали компании като Samsung, Philips, Whirlpool, Tom Tom, Dyson, Beats by Dre, Lexus, Husqvarna и много други.

Основната цел на проекта е да привлече внимание към това колко е важна звуковата среда в офиса и дома. Той ще стимулира и други подобни разработки в сферата и ще мотивира всеки да обърне внимание и на своя саундскейп, смятат от Quiet Mark.