Учени създадоха "най-дребните капчици" в адронния колайдер

На живо
Заседанието на Народното събрание

Учени създадоха "най-дребните капчици" в адронния колайдер

Графична визуализация на експеримента - дирите от "капчиците" са в зелено. Размерът им е 100 милиона пъти по-малък от този на един обикновен вирус.
Графична визуализация на експеримента - дирите от "капчиците" са в зелено. Размерът им е 100 милиона пъти по-малък от този на един обикновен вирус.
Група учени, в която участва и българката Юлия Велковска, професор от Университета "Вандербилт", смятат, че са успели да създадат най-миниатюрните капчици течност - размерът им е едва 3 до 5 протона.
Това е станало в Големия адронен колайдер в Швейцария чрез сблъскване на частици с оловни ядра, при което за изненада на специалистите се образували капчици с големина една стохилядна от размера на водороден атом.
Учените смятат, че полученото може да се определи като течност, защото поведението на тези "капчици" е най-близко до това състояние на материята.
"С това откритие изглежда наблюдаваме самия първоизточник на колективното поведение. Независимо какъв материал използвахме, сблъсъците трябваше да бъдат достатъчно силни, за да се получат около 50 субатомни частици и да видим колективно движение, подобно на това на течност", обяснява Велковска в специалното съобщение в списание Physics Letters B.
Американският телевизионен канал Ен Би Си допълва по този повод, че капчиците изглежда са от една от най-горещите течности, познати на човечеството, наричана кварк-глуон плазма или кваркова супа. Този тип плазма е открита в началото на века в колайдера за тежки йони в Националната лаборатория Брукхейвън в Лонг Айлънд. Тогава учените първоначално смятали, че плазмата ще се държи като газ, но характеристиките й отговаряли повече на тези на идеалната "течност на Ферми". Специалисти предполагат, че такова е било състоянието на цялата изключително гореща и плътна Вселена веднага след раждането й с Големия взрив
Юлия Велковска
Юлия Велковска
Първата изкуствено създадена кварк-глуон плазма е получена от сблъскването на ядрата на атоми на златото, а по-късно - и на такива на олово. По думите на Юлия Велковска това е като да блъснеш две ябълки една в друга, докато нейният екип е направил друго - сблъсък на оловно ядро с протон, което е сравнимо с преминаването на куршум през ябълка. При първото се отделя много повече енергия.
Това, което изненадало учените, е че най-мощните сблъсъци около "дупката на протона-куршум" се е отделила енергия, довела до сливането на протони и неутрони. Именно от тях се получили "капчици" 10 пъти по-малки от късчетата плазма, създавани при удара на ядрата на атоми.
Екипът предупреждава, че са необходими още експерименти за изчистване на различните интерпретации или намирането на нови обяснения на наблюдаваното. Кварк-глуон плазмата е все още много загадъчна форма на материята и употребата на сравнение с течност е само опит да се обясни какво е наблюдавано в колайдера.