Разкритията около програмата за събиране на лични данни на Американската агенция за национална сигурност (NSA) продължават. Вестник "Уошингтън поуст" публикува нова част от документите, които Едуард Сноудън е изтеглил от сървърите на NSA.

Новите детайли показват самия процес на работа на програмата PRISM. Дейността на програмата е разделена на няколко части. Една от тях специализира в събиране на информация от нови обекти на оперативен интерес.

Всичко започва от анализатор на NSA, който подава искане в системата за информация за конкретния обект. Искането автоматично се изпраща до ръководител, който преглежда и ключовите думи към него. Той трябва да одобри "основателното вярване" на анализатора, че таргетираният обект е чужденец и се намира извън територията на САЩ по време на събиране на информация.

Информацията може да бъде генерирана по два начина. Първият е чрез помощта на ФБР. Бюрото проверява своята база данни, за да потвърди, че не са засегнати американци. Това се използва, когато се изисква информация от архивите на компаниите. Вторият е следене в реално време, при което ФБР участва само при събирането на данните.

Документите отново оборват твърденията на интернет компаниите, които се разграничиха категорично от участие в програмата. Те отрекоха и каквото и да е наличие на техника на ФБР или която и да е друга институция в рамките на техните IT инфраструктури. Според документите обаче ФБР използва свое оборудване, което се намира на територията на съответната компания. Чрез него бюрото придобива информацията и я изпраща на NSA.

След като NSA получи данните, започва щателното им анализиране. Използват се отделни системи за анализ на текст, глас, видео и допълнителна мрежова информация, т.е. системна информация на самите устройства, идентификационните им номера и др. Системата PRINTAURA автоматизира потока на информационния трафик и разпределя данните до съответните подсистеми за анализ.

Програмата NUCLEON анализира гласови записи. PINWALE преглежда видеозаписи. MAINWAY разглежда извадките от телефонните разговори. MARINA анализира извадки за интернет активност. Накрая има още два системи FALLOUT и CONVEYANCE, които извършват последен анализ и филтрират информацията отново, за да се избегне попадането на данни за американци в крайната извадка.

Всяка цел получава определен иденфитикационен номер. Той се използва и при следене в реално време. Въпросният номер съдържа идентификация за това, от коя компания ще се изискат данни, какви данни, както и допълнителна информация за по-лесното организиране на всички цели след това. Сред изискваната информация попадат чат разговори, уведомления в реално време за получен имейл или просто за влизане в имейл или чат акаунта, използвани ключови думи в интернет търсачките. PRISM събира и данни от форуми, VoIP, видео, пълна активност в социалните мрежи и др. При следенето в реално време NSA може да получава уведомления в реално време и за провеждане на текстов или гласов чат.

Разбира се, PRISM разполага и с вградена търсачка, която да улеснява намирането на необходимата информация. Според документите на 5 април т.г. PRISM е генерирала информация за 117 675 активни цели. Не става ясно обаче какъв е броят на потребителите, чиито данни са попаднали в архива "инцидентно", както NSA определя наличието на подобна информация в базата си данни.