Създателите на Angry Birds отричат да са съдействали на NSA и обвиняват рекламните мрежи
Поредните разкрития на Едуард Сноудън за действията на американската Агенция за национална сигурност (NSA) едва ли изненадват някого. Според в. Guardian NSA събира потребителски данни и от мобилни приложения и игри с не много добро ниво на сигурността.
Особено внимание привлече новината, че създателите на популярната игра Angry Birds съдействат на агенцията в събирането на информацията. Компанията Rovio, която разработва заглавието, публикува изявление в своя сайт, в което отрича твърденията. Фирмата твърди, че "не споделя информация, не съдейства и не работи съвместно с нито една правителствена разузнавателна агенция".
Кой е виновен
Компанията обаче прави и един по-интересен намек. Тя обявява, че ще преразгледа отношенията си с всички партньори, които рекламират в приложенията й. Rovio дори призовава и останалите фирми да направят подобна стъпка, за да се уверят, че рекламните мрежи не се използват за шпионски цели.
"Подобно събиране на данни може да се извършва чрез подобни рекламни мрежи, които се използват от милиони комерсиални уеб сайтове и мобилни приложения във всички индустрии. Ако те действително са подобна цел, нито едно интернет устройство, което посещава подобен сайт или използва подобно приложение, не е имунизирано от шпионаж", коментират от Rovio.
Реакцията на компанията е малко по-интересна от тази на останалите фирми, чийто имена попадат в документите на Сноудън. Досега всички винаги са отричали съдействие, но не са прехвърляли вината другаде освен в самата NSA. Rovio обаче насочва вниманието към мрежите за онлайн реклама, за които вече имаше не едно и две разкрития, че се използват за разпространяване на вируси и спам чрез линкове към рискови сайтове.
Малките подробности
Разкритията, че NSA събира информация от мобилни приложения и особено игри, носят със себе си още един проблем. Игрите на смартфоните се играят предимно от деца. От Rovio уточняват, че по дефиниция не събират потребителски данни за лица под 12-годишна възраст. NSA пък категорично отрече да събира каквато и да е информация за обикновени американски граждани, докато изпълнява мисиите си към чуждестранни цели.
Всъщност, това е твърдата позиция на агенцията от самото начало на разкритията на Сноудън. Още от своето начало обаче казусът е именно за мащабното събиране на информация за чуждестранни граждани, което практически агенцията не само не отрича, но и потвърждава, казвайки, че не събира данни за американци, докато изпълнява мисиите към чуждестранни цели.
Британският еквивалент на NSA, Централата за правителствени комуникации (GCHQ), е редовен сътрудник на американската агенция. И в този казус тя е работила съвместно с NSA за събиране на информацията от приложения и игри с ниско ниво на сигурността, посочват документите на Сноудън. Тази подробност всъщност трябва да насочи немалка част от вниманието към създателите на мобилния софтуер. Те трябва да започнат да обръщат доста по-сериозно внимание на нивото на сигурност на своите продукти.
В конкретния случай действия на NSA и GCHQ са в рамките на закона, защото агенциите събират информация, която практически се обменя свободно в интернет. Тя не е защитена и е лесно достъпна по редовните канали, за което агенциите дори не трябва да изискват разрешение или да уведомяват технологичните компании. Така агенциите се сдобиват с най-различна информация като местоположение, използвано устройство, дори сексуалността на съответния потребител, като всичко зависи от използваните в момента приложения и доколко те разполагат със сигурен канал за трансфер на данните си.