Швейцарци изработиха най-малката корица на списание
Лаборатория в Швейцария създаде най-малката корица на списание в света, съобщи "Ройтерс".
Тя толкова миниатюрна, че 2000 бройки могат да се съберат върху зрънце от кристал на сол.
Британският в." Гардиън" я описва със сравнението, че е с размерите на кръвно телце.
Изображението е 11 на 14 микрометъра и на него са две панди, които бяха на корицата на мартенския брой на детското списание на "Нешънъл джиографик", възложител на проекта.
Използвайки технология, подобна на триизмерното принтиране, в лабораторията са "изрязали" цялата корица върху парченце полимер.
"Идеята ми бе да направим нещо, приличащо на изсичането на скала от скулпторите, само че на нивото на нанотехнологиите", обяснява Урс Дьориг, работещ за Ай Би Ем в Швейцария и един от изобретателите на устройството.
Машината е с размера на домашен хладилник и използвал малко "длето" с връх от силиций, който се загрява. Длетото е 100 000 пъти по-малко от върху на молив. Ефектът на черно-бялото изображение се получава от дебелината на полимера - по-дебелите части са по-високи и бели, издълбаните части са по-тънки и тъмни.
Технологията може да се използва за производството на транзистори и на изключително миниатюрни отличителни знаци за защита от фалшифициране на пари или произведения на изкуството.
"Приложението е доста широко", казва Феликс Холцнер, главен изпълнителен директор на SwissLitho - стартъп, имащ лиценз да използва технологията на Ай Би Ем. "Това е като 3D принтер, но много микроскопичен. Можеш да направиш каквато искаш структура, но милион пъти по-малка."
В момента машината NanoFrazor струва около 500 000 евро и е предназначена за изследователски, а не за производствени цели, допълва Холцнер. Първото подобно устройство закупи университетът "Макгил" в Монреал, Канада.
Технологията е разработена през последните 5 години от физика Армин Кнол и колегите му в лабораторията на "Ай Би Ем в Цюрих. Принципът на действие на длетото е, че то се загрява с електричество и при доближаване за гравиране топлината кара специалния материал да се изпарява. По този начин учените са способни да отстраняват пластове с размери от едва 5 на 5 нанометра, т.е. да изработят изображението пиксел по пиксел.