За пръв път космическа сонда достигна комета

На живо
Заседанието на Народното събрание

За пръв път космическа сонда достигна комета

За да се пести енергия, "Розета" бе хибернирана за 31 месеца и апаратурата й бе "събудена" през януари.
Reuters
За да се пести енергия, "Розета" бе хибернирана за 31 месеца и апаратурата й бе "събудена" през януари.
За пръв път в историята изследователски апарат достигна комета в открития космос и това е заслуга на европейския проект "Розета" (Rosetta).
"След 10 години, 5 месеца и 4 дни пътуване към своята цел, 5 обиколки около Слънцето и навъртени 6.4 милиарда километра с удоволствие ви съобщаваме, че стигнахме", заяви Жан-Жак Дорден, генерален директор на Европейската космическа агенция. "Европейската "Розета" е първият космически апарат, срещнал се с комета – това е голямо постижение в търсенето на нашия произход. Сега могат да започнат откритията."
Изследователският апарат с тегло 3 тона бе изстрелян преди десетилетие от Френска Гвиана, за да се срещне с кометата 67Р/Чурюмов-Герасименко на 550 милиона километра от Земята. Този къс от скала и лед се носи с около 55 000 км в час към Слънцето.
На всеки 6 години и половина 67Р/Чурюмов-Герасименко се появява около орбитите на Земята и Марс, след което се скрива зад гиганта Юпитер.
Една от първите снимки на кометата в близък план. Сигналът от "Розета" пътува до Земята в продължение на 23 минути.
Reuters
Една от първите снимки на кометата в близък план. Сигналът от "Розета" пътува до Земята в продължение на 23 минути.
След като двигателите за маневриране работиха за около 7 минути в сряда "Розета" се изравни с кометата на около 100 км от нея е почти неподвижен (разминаването е 3.6 км в час). Сега започва научната част от мисията, която ще изследва състава на това космическо тяло и не само за пръв път хората ще видят отблизо как изглежда то, но и ще наблюдават "събуждането" му при загряването от Слънцето.
Снимките на откритата през 1969 година 67Р/Чурюмов-Герасименко досега показват, че тя е с особена бинарна форма, напомняща гумено пате, дължаща се на сливането на две тела в една обща маса. В следващите седмици "Розета" ще обикаля в сложна орбита, за да картографира повърхността и гравитационното поле, а по-късно ще се направи опит за сближаване до 30 км. Датчиците ще събират и анализират газовете и космическия прах, които ще изригват от кометата при затоплянето й и ще образуват опашка, дълга 1 милион километра.
Контролната зала са мисията в Дармщат.
Reuters
Контролната зала са мисията в Дармщат.
Една от най-сложните задачи е да се открие подходящо място и да се направи опит на 11 ноември за спускане на повърхността на малък апарат, наречен Philae, снабден с "харпун", който ще захване устройството. Philae не само ще опита да направи 9 експеримента, сред които уникален анализ директно от повърхността на комета. Той ще изпрати рентгенови лъчи през 67Р/Чурюмов-Герасименко, които от другата страна "Розета" ще улови, за да научи повече за вътрешната структура на това тяло.
Учените смятат, че кометите са се оформили от материал, останал от формирането на Слънчевата система преди около 4.6 млрд. години. Чрез изучаването им те се надяват да научат за първоначалните съставки, довели до раждането на Земята и другите планети.
Проектът, струващ 1.3 милиард евро, е на близо 20 години и самият факт на срещата между апарата и кометата е огромно постижение. Но тепърва предстоят трудности, защото с наближаването на Слънцето активността на 67Р/Чурюмов-Герасименко ще се засили и ще е сложно да се предвиди траекторията на апарата.