- Още в училище продавах списания, очила...Знам всички битаци в София. Учех в английската гимназия и там имаше разслоение – децата от чужбина имаха неща, които ние не бяхме виждали. Единственият начин да имаш нещо по-хубаво, беше да изкараш пари. А пари се изкарваха като купиш нещо на една цена и го продадеш на по-висока. Желанието за материални придобивки ме бутна в тази посока, но явно съм го имал и в сърцето ми. Никога не съм работил за някого друг освен за клиентите ми.

Според мен предприемачеството не е вродено. При някои може да има по-силно изразено чувство за предприемачество, но като цяло по-скоро се култивира и ако това се направи от по-ранна детска възраст е по-добре за всички. Малкият бизнес е 80% от целия бизнес, 80% от работните места.  

В училището на сина ми за Коледа им направиха интересно занимание. Обединиха в едно креативност, предприемачество и благотворителност. Първо ги накараха да нарисуват картички, отпечатаха ги и ги продаваха. Парите дариха на деца в нужда. Много ми хареса на какво ги учат.

- "Нетинфо" беше една от по-късно навлезлите на пазара компании. Другите бяха или по-напред, или по-известни. Около 2001 г. нашите продукти станаха номер едно като трафик. Мисля, че това беше моментът, в който си казах, че сме супер. Комерсиалният успех дойде със сделката със "Санома", но реалният успех беше, когато станахме първи и разбрах, че очевидно сме добри и го можем.

- Това е супер тежък въпрос. Всеки го решава различно. Няма рецепта. За себе си се опитвам в някакви моменти да се изолирам. Съзнателно да не си чета имейлите, но не винаги се получава. Има нещо, което е по-силно. Аз съм по-нервна натура и да се случва нещо и да не знам, и да не мога да реагирам, ми е проблем. Искам да знам какво става.

- Тичам много. Това ми е страстта. Почти всяка сутрин. Не мога без това. Със семейството ми също ходим по разходки.

Освен това наскоро започнах блог – All for the founders. Обещал съм си да пиша по два поста на седмица поне в началото. Следващата ми тема ще е за титлите в компаниите. Аз съм противник на титлите, но за някои хора са важни. В "Нетинфо" ние нямахме директори и мениджъри, имахме heads (от англ. ръководители на отдели). Следващата ми тема ще е, че има само една-единствена титла, която не зависи от шеф на борда или съвет на директорите. Титла, която никой, никога не може да ти вземе – основател или съосновател (founder). Аз съм основател на "Нетинфо", партньор в LAUNCHub. Но тежестта ти в компанията не трябва да идва от титлата, а това, че можеш, че си компетентен, че си свършил нещо.

- Много обичам стария хард рок и хеви метъл и популярния сега чил аут. Музика слушам само по време на тичане. През останалото време ме разсейва. Докато тичам не мисля за работа. Мисля само за тичането.

- Чета много. Все по-малко на хартия, повече на Kindle. Обичам много книги за бизнеса от реални хора и история. Продължавам да си купувам и списания, които обаче не успявам да чета. Предпочитам Kindle, защото е удобно, можеш да го носиш навсякъде и можеш да си отбелязваш някакви неща. Когато четеш бизнес книги е като обучение.

Препоръчвам книгата "The Hard Thing About Hard Things" на Бен Хоровиц, която е жестока. Има страхотни съвети.

 

- Японците казват, че са нацията на шестте лица и трите сърца. Едното сърце е това, което показват на всички останали, второто е това, което показваме на най-близките. Третото – това, което само ние знаем. Сърцето, което показвам на всички, че съм отворен и приятелски настроен. По-малко хора знаят, че съм много взискателен. Обичам да си кажа мнението по-шумно. Винаги, когато се усетя, се извинявам. Но с всички хора, с които съм работил, съм приятел. Съпругата ми казва, че и с близките ми съм много взискателен за определени неща.