Има два NEVEQ-a уточнява той. "Първият е от 2007 г., като инвестира в осем компании и съдбата на този фонд е като на всички останали през този период. Той беше преди кризата в САЩ през 2008 г. и апогеят на компаниите се случи, когато започна европейската кредитна криза през 2010 г. Тогава беше борба срещу течението".

Въпреки това от тези осем компании само три не успяват да продължат. Две от останалите намират купувачи. Другите три компании са в последната година от живота на фонда като фонд, който е седемгодишен. "Те са между топ едно и топ три от гледна точка на иновации в това, което правят, но не непременно от гледна точка на продажби. В една от тях Lufthansa има малък дял и я използва за неща, които в Lufthansa няма. Това отваря врати и е авторитет", коментира Езекиев.

Междувременно вторият NEVEQ вече завършва шестата си инвестиция. "Запазихме хода и стратегията си, като търсим българските ИТ шампиони в продуктов смисъл. Не се занимаваме с компании с аутсорсинг или консултантски услуги. Интересуват ни компании, които създават продукт и когато намерят дистрибуторска и партньорска мрежа, могат да станат мултимилиарден бизнес."

Сега фондът търси компании, от които всяка сама за себе си да може да върне целия му капитал. В момента потфейлът е 20 млн. евро. От тези 20 млн. ефективно се инвестират около 15-16 млн., останалото са разходи за 10-годишния период. "Това са 10 инвестиции по 1.5 млн. евро например. Всеки път целим да взимаме между 20% и 30% дял за тази сума. За да може всяка отделна инвестиция да върне парите на целия фонд, тя трябва да се продаде за над 100 млн.", разказва Езекиев.

NEVEQ търси три типа компании:

- Стартъпи, които нямат оборот, нямат клиент и може би имат продукт, но не задължително;

- Компании, които вече имат първите клиенти и някакъв оборот и се вижда, че има повтаряеми се по характер приходи и продуктът решава реално съществуваща клиентска нужда, при това по удобен начин;

- Третите са компаниите, които растат.

Според Езекиев българската стартъп екосистема "трябва да включва университети, бизнес ангели, сийд фондове като LAUNCHub и eleven. Трябва да има местни фондове като нас, мултинационални компании, които не са просто аутсорсинг. Трябва да си взаимодействат непрекъснато".

Той не смята, че от България ще излезе следващият IBM или Facebook. "Това са бизнеси, които трябва да захванат много голяма почва с помощта на медиите. Тук аудиторията е миниатюрна. Ако нямаш 20 млн. аудитория, не можеш да претендираш за влияние. Имаме шанс в две до три неща: мобилни приложения, но в комбинация с индустрии, в които не се налага да облъчваш потребителите непрекъснато с реклама. Например видеоигри."

Според него има по-голям шанс за технически решения на корпоративно ниво, но това няма да създаде име, което е познато на всички. "Като цяло сме силни в инфраструктура, сигурност. В Big Data решенията също има голям потенциал. Това са нашите сфери, в които можем да създадем не тигри, а нашите "интернет котки", както ги наричаме", разказва той.

 "Има една платформа, която се нарича Stack Overflow. Тя е нещо като Wikipedia за програмисти. Информацията в нея се генерира от програмисти за програмисти. Те оценяват различните пазари на талант въз основа на това какви са клиентските отзиви и партньорските впечатления. Тези хора оцениха България като номер едно в света преди около месец от гледна точка на концентрация на програмисти на най-високо ниво на умения".

Допълва, че има няколко умения, които у нас са на много високо ниво. България е много силна в управление на бази данни, в Big Data, в решаване на проблеми по задачи, които са специфични за дадена индустрия и комерсиализирането им за по-широка база хора. "Най-ценното нещо в ИТ не е просто да продадеш на някой шест сървъра с идеята, че обслужването по тях ще ти донесе повече пари, а да можеш да му дадеш нещо, което той може сам да поддържа или да го доразработи", казва той.

Освен това наскоро България успява да изпревари Южна Корея по средна интернет свързаност с висока скорост. За висока скорост се смята над 3 мегабита в секунда. България е номер едно в света по това. "Ние сме свързани с ЕС като пазар, но означава ли, че можем да изнесем 20 хладилника оттук до Дюселдорф? Трудно, защото жп мрежата ни е в състояние отпреди Втората световна война. Пътищата ни със Западна Европа като магистрали не съществуват. Никой не иска да произвежда тук. Но с тази силна интернет инфраструктура можеш да произвеждаш доста по-скъпи неща. Когато ние стартирахме, голяма част от тези неща ги нямаше. Сега машината тръгва", разказва Езекиев.

Важно е екосистемата да успее да реши основните си проблеми. Сред тях е липсата на кадри, особено средно ниво мениджмънт. "Трябват мениджъри, които могат да са автономни, да взимат решения сами. Компаниите разчитат на ментори, като ние се надяваме да им помагаме в тази сфера. За много компании това е по-ценно от парите, които даваме."

Нивото на компаниите и на хората, които искат да започнат своя компания, се покачва, коментира Павел Езекиев. Тенденциите, които се развиха в интернет и дигиталните икономики, доведоха до това, че българите, които могат да достигнат до второ ниво и се целят в трето, могат да се конкурират с хора от целия свят. Това дисциплинира, учи те сутрин да прочетеш LinkedIn и да видиш какво са казали конкурентите ти.