В селското стопанство компанията работи за един от големите земеделци в България. Наблюдава над 50 хил. декара площи с един безпилотен самолет тип крило като предава видео на живо.

Следващият етап е

Всичко ще е автоматизирано от излитането до кацането. Ще има човек, който ще наблюдава, но той ще следи дали има кражби. Планира се по-натам да има и видео разпознаване, като дронът сам ще подава сигнал с координатите при проблем, споделя другият съосновател на Flyver Тихомир Недев.

За да стигнат до тук, Недев и Гавраилов е трябвало да изминат дълъг път. Недев учи за инженер в Англия, като там получава за проект да направи електроника за дрони. Това разпалва интереса му по безпилотните летателни апарати и връщайки се в България решава да продължи да се занимава с това. "Много преди университета исках да направя собствен бизнес и да се развивам в технологичната сфера. Решихме, че дроните могат да се превърнат в бизнес", споделя Недев. На въпроса защо е избрал да се върне тук, отговаря, че в България има добри условия за създаване на бизнес и разходите са ниски. "С няколко часа работа на ден мога да се издържам и да посветя останалото време на други неща като Flyver",  допълва той.

Запознава се с Гавраилов чрез техен общ приятел. Гавраилов е от ИТ индустрията, като е работил със Сирма, продавал е ИТ системи в различни държави по света, има и опит в предприемачеството. Много харесва идеята за Flyver и вижда голям потенциал в нея. Съвсем логична стъпка е постепенно дроните да имат операционна система, приложения, смята той. "Затова решихме да започнем от много ранен етап, за да се развием и когато и големите се заинтригуват от сегмента, ние да сме интересни за тях. Идеята обаче изисква свръхмного инвестиции", допълва Гавраилов и отбелязва, че у нас няма толкова мащабни фондове. "Тук има много добър достъп до качествени разработчици, но няма достатъчно мащаб при инвестициите. В Силициевата долина е обратното", казва той.

Все пак интерес от инвеститори не липсва. Водещи фондове на Силициевата долина са заинтригувани, но евентуална инвестиция от тях ще доведе до промяна в компанията. Тя ще трябва да отвори офис отвъд океана. "Това е нормалният път. Тук ще останат инженерите и програмистите, както правят и други компании", коментира Гавраилов. Инвеститорите са заинтригувани от приложенията за дрони. Компанията има приложение за дрон-селфита, за качеството на въздуха в обходената от дрона зона чрез допълнителен датчик, стрийминг от дрони чрез GoPro камери. За момента обаче двамата с Недев са съсредоточени върху развитието на технологиите. 

Основна цел на Flyver са земеделци в Европа. Интерес не липсва, като вече има и подписан договор за няколко десетки хиляди евро. "Сумата звучи голяма, но на фона на общите им разходи за поддръжка и охрана, спестяват доста", допълва Гавраилов.

Целта не е да има 24-часово постоянно наблюдение. Достатъчно е да се създаде присъствие. Няколко полета на ден, които са на случаен принцип и по случаен маршрут ще са достатъчни, смятат двамата. Дроните имат две камери - нормална и термовизионна, като в момента могат да летят около час и половина и за това време да изминат около 100 км Това им позволява да обикалят територии между 10 хил. и 100 хил. декара, казва Недев. "Успяхме да удвоим живота на батерията. Използваме и дрони с фиксирано крило, които наподобяват самолети, защото те са най-икономични. Оптимизирали сме обтекаемостта, килограмите и т.н.", допълва той.

Основен нерешен въпрос остава регулацията. Добрата новина е, че в Европа изглежда регулаторите мислят за бизнеса и търсят начини да балансират правилата, за да може бизнесът да работи, споделя Гавраилов. "В България регулаторната рамка изостава засега, но вярвам, че ще последва европейския пример", допълва той. По-голям проблем е фактът, че вече много хора си купуват дрони без да имат опит с тях и създават рискове, казва Гавраилов.

Въпреки че у нас все още практически няма кой знае каква регулация отвъд закона за гражданската авиация, Flyver има собствени правила, който спазва освен да не лети над хора. "Не навлизаме в коридора на самолетите - летим под 2000 м. Батериите са ни в азбестови чорапчета, за да се предпазят от пожар. Проверяваме дроните преди всяко излитане. Много хора обаче не знаят, че тези мерки съществуват. Някои смятат, че след като в YouTube дронът лети с лекота, значи и при тях ще е така", казва Гавраилов.

Тази авиация трябва да е толкова надеждна колкото е и гражданската - нивата на сигурност ще са много високи. Това означава, няколко конкретни мерки: дрон, който излиза извън полезрението, няма да се допуска. Трябва да имаш базови умения да го летиш, има различни класове на различните дрони, коментират двамата съоснователи. В Щатите има добър пример за регулация, защото там се издават изключения от правилото за определени приложения на технологията. Например на оператори, които са покрили всички изисквания и ще летят в определен район.

За да се стигне до приемането на регулация обаче, първо ще трябва да бъдат преодолени някои сериозни технически недостатъци на дроните. Най-важното е дронът да може да разпознава препятствията по пътя си. Дронът трябва да може сам да разбира препятствията си и да ги заобикаля. Регулаторите са категорични, че докато няма индустриален доказан стандарт, ще са консервативно настроени, казва Гавраилов.

Дроните се развиват по-масово от 2002 г. насам. След като Amazon обяви, че ще прави дрони и медиите започнаха да говорят повече за това, се спомогна за формирането на екосистемата, казва Недев. "В началото имаше много шум, докато сега сякаш затихна. Това е нормално. Пръвоначално хората стават много ентусиазирани, но технологията изостава от ентусиазма и сега следва затишие, в което тя се развива", допълва той.

Заедно с Гавраилов съветват хората, които искат да си купят дрон за забавление първо да се информират за спецификите на тези устройства и най-добре да инвестират във виртуален симулатор, чрез който да се упражняват и да придобият представа дали нещо подобно ще бъде интересно за тях. Важно е да се помни, че дронът не е играчка, макар и мнозина да го приемат като такава, а е сериозна машина, която може да нарани, ако с нея не се борави внимателно.