Генетичните промени, причинени от травмиращите условия по време на Холокоста, може да се прехвърлят от поколение на поколение, твърди ново изследване, публикувано в Biolological Psychiatry.

Изводите на изследователския екип от болницата Mount Sinai в Ню Йорк, воден от Рейчъл Йехуда, произтичат от генетичното изследване на 32 еврейски мъже и жени, които или били интернирани в концентрационен лагер или са били свидетели на изтезания по време на Втората световна война.

Учените също така са анализирали гените на техните деца, при които има увеличена вероятност от неврологични заболявания, и са ги сравнили с данни на еврейски семейства, които са живеели извън Европа по време на войната. "Промените в гените на децата може да се дължат само на Холокоста", заключва Йехуда.

Учените признават, че резултатите от изследването им не представляват директна връзка, а са корелация.

Проучването на екипа й е най-недвусмисленият пример за пренасяне на травма от родител на дете чрез т.нар. епигенетично унаследяване.

Зад термина стои концепцията, че влияния на външни фактори като тютюнопушене, начин на хранене и стрес се отразяват на гените на децата и вероятно на внуците ни.

Идеята е спорна, тъй като според традиционните разбирания само гените, съдържащи се в ДНК, могат да пренесат биологична информация между поколенията. Гените ни обаче се променят под въздействието на заобикалящата ни среда чрез химични вещества, които се прикачват към ДНК, включвайки и изключвайки гени.