Все повече държави трупат арсенал от кибероръжия и преконфигурират военните си сили към потенциалните киберзаплахи, съобщава в. The Wall Street Journal. Изданието посочва САЩ като инициатор на състезанието по трупане на киберарсенал след серия успешни кибератаки.

Сега държавите, които събират зловредни кодове и компютърни вируси, са "дузини". Техните колекции съдържат всичко - от най-простите фалшиви имейли, искащи пароли, до сложни софтуери, които могат да се командват от избран списък профили в Twitter. Разпространението и разнообразието на опасните приложения вече е толкова голямо, че преди месец САЩ и Китай са се споразумели да не провеждат определен тип кибератаки едни срещу други.

Междувременно Пакистан и Индия редовно провеждат кибератаки една срещу друга. Естония и Беларус пък усилено изграждат защити от руски кибератаки, а Дания, Холандия, Франция и Аржентина са започнали проекти за разработка на нападателни кибероръжия, посочва изданието след консултация със специалисти по киберсигурност. Общо 29 държави имат официални екипи, които се занимават с тази дейност и разработват необходимия софтуер. Други 50 държави са си купили такъв софтуер от компании.

Според специалистите достъпът до кибероръжия е много по-разпространен спрямо достъпа до ядрени оръжия. "Това не е като създаването на военновъздушни сили. Разходите са много по-малки. Даже не трябва да имаш собствено киберзвено, за да разполагаш с много силна и плашеща колекция от нападателен софтуер", коментира Майкъл Шмит от Военноморския колеж на САЩ, който е част от международна група учени, проследяващи развитието на кибероръжията и необходимостта от международни закони за тях.

Друго предимство на кибероръжията е, че трудно можеш да знаеш колко и какви точно са в арсенала на дадена държава, коментира Андре Макгрегър, бивш агент на ФБР, а сега директор на отдела за сигурност на компанията за киберсигурност Tanium. Не може да се предвиди и каква точно ще бъде атаката и често се разчита и на хакери наемници.

Рисковете са доста големи и страните са внимателни в използването на кибероръжия, смята Хауърд Шмид, бивш координатор по киберсигурност към Белия дом. Ответният удар може да е най-малкото толкова сериозен, колкото е бил нападащият, и за един "изстрелян куршум" да бъдат върнати много повече, коментира той.