Учени имат нова теория за поведението на тъмната материя в първите години след формирането на Вселената, която може да промени представите за ранната й история. Според учени от Университета на Тексас в Остин първоначално тъмната материя може да е имала поведение като на слузеста смес, съобщава сп. New Scientist.

Пол Шапиро и дипломантът Боуа Ли смятат, че може да има алтернативна тъмна материя, която е съставена от бозони, които им позволяват да се групират. Така бозоните формират "слузеста материя", която учените наричат Кондензат на Босе-Айнщайн (BEC). В нея всички частици се държат като един квантов обект. Смята се, че тъмната материя съставлява 80% от Вселената.

Според Шапиро и Ли въпросната слузеста тъмна материя вероятно днес има различно поведение и свойства, спрямо когато Вселената се е формирала. В момента най-разпространената теория е, че след Големия взрив Вселената е започнала прогресивно разширение, което е наречено инфлация. Като доказателство за това се смятат гравитационните вълни. По-рано тази година модулът LIGO откри гравитационни вълни от сблъскването на две черни дупки. Надеждите на учените са, че такива ще могат да бъдат открити и от самия Голям взрив.

Според модела на Шапиро и Ли поведението на тъмната материя се мени с течение на времето. Учените смятат, че преди сегашното си състояние тъмната материя първо е имала поведение като на радиация, а още по-преди това - като течност, която не е позволявала да бъде компресирана.

Ако теорията е вярна, това означава, че слузестата тъмна материя всъщност е забавяла разширяването на Вселената в нейната ранна история. Според учените това би направило откриването на първичните гравитационни вълни по-лесно. "В стандартния модел тези вълни са много под възможностите на сензорите, които имаме или ще имаме и няма как да бъдат засечени", смята Ли и допълва, че новият модел със слузестата тъмна материя дава достатъчно надежда, че все още могат да бъдат открити.