Астрономи на Европейската южна обсерватория в Чили са открили екзопланета, която обикаля около три звезди. HD 131399Ab е около четири пъти по-голяма от Юпитер, съобщава онлайн изданието Space.com.

Планетата се нуждае от 550 години, за да обиколи и трите си слънца. През половината от това време и трите са видими на нейния небосклон. Според изданието това би изглеждало като три луни на земния небосклон, защото планетата е доста далеч от звездите си. Наличието на три слънца прави планетата доста гореща, като температурата на повърхността й е около 575 градуса по Целзий.

Звездната конфигурация на HD 131399Ab е доста сложна. Тя се намира на 340 светлинни години от Земята в съзвездието Кентавър. Планетата се намира най-близо до кръстената от учените Звезда А, която е около 80% по-голяма от Слънцето и 7.8 пъти по-ярка. Разстоянието между тях е около два пъти това между Плутон и Слънцето, но по-голямата яркост на Звезда А осигурява предостатъчно светлина - около два пъти повече спрямо светлината на Земята секунди след залез.

Звездите Б и В са по-малки и не толкова ярки. Звезда Б е само 0.87 пъти от яркостта на Слънцето, а Звезда В - 0.17 пъти. Двете звезди са в бинарна система, т.е. обикалят една около друга, но се намират между четири и пет пъти по-далеч от екзопланетата. Все пак, в най-близката си точка до нея, заедно звездите биха били около 3 до 4 пъти по-ярки от пълнолуние на Земята.

През повечето време и трите звезди изглеждат близо една до друга на небосклона. Затова планетата всъщност си има ден и нощ и троен залез и изгрев. В продължение на около 140 земни години обаче звездите са достатъчно раздалечени и планетата е в почти постоянен светъл ден, въпреки че светлината е около два пъти по-силна спрямо най-силната на Плутон, т.е. от земна гледна точка може да е малко мрачно.

Учените не са сигурни дали тройната звездна система е стабилна. Според тях тя най-вероятно е такава, защото изчисленията им показват, че съществува 16 млн. години. Все пак в космически мащаб това е доста кратък период, но заради голямата орбита на планетата, следващите няколко човешки поколения няма да могат да са напълно сигурни дали тя е стабилна.