Kак няколко сгрешени жички могат да помогнат на далтонистите
Как съсед, който има цветна слепота, може да стане вдъхновение за иновативно компютърно приложение. Отговора дава Димитър Рангелов. Той живее до къщата на електричар, който цял живот се занимава с високо напрежение, но страда от далтонизъм. Дори няколко пъти е ходил в болницата заради сгрешени жички.
Затова 18-годишното момче решава да потърси различни опити за облекчаване на далтонизма и установява, че няма софтуер, който да помага на тези хора. Така се родила и идеята за Vision ("Вижън") - софтуер за страдащите от цветна слепота.
Димитър е 12 клас. Той не е специалист в софтуера, "повече е по хардуера". Затова решава да се свърже с човек с опит в тази сфера - създателя на Iris ("Айрис"), за когото "Дневник" писа - Даниел Георгиев. Даниел обаче, вместо да му открадне идеята, както се е случвало с Димитър неведнъж преди, или да я неглижира, му предлага да работят заедно по нея. Да съчетаят познанията си и да увеличат шансовете да доведат идеята до успешната й реализация.
Така се стига до приложението, което е
безплатно и е иновативно,
защото няма подобен проект. Има около 1000 потребители, защото е прохождащо - "пуснато" е преди месец.
Има три основни вида цветна слепота в зависимост кой цвят не може да вижда човек - червения, синия или зеления. Приложението първо показва букви на екрана и така се разбира кой вид далтонизъм има потребителят им. По подразбиране най-честият случай на далтонизъм е деутеранопията (когато не се виждат зелените цветове). След като се захванали с приложението, двамата младежи разбрали, че според статистики в света
хората с далтонизъм са около 300 млн.
"За тези хора няма никакво решение", обяснява Даниел Георгиев. Казва и че успехът за тях ще е, ако приложението стигне до всички тези хора.
Даниел и Димитър са на пейка в софийски парк. Предпочитат откритите пространства и отказват да отидем в заведение, където да разкажат за идеята си. Даниел е с мотора си и няма търпение да го подкара пак. Само че разказва с такова вълнение за приложението, че за момент забравя за мотора.
Димитър пък сваля слушалките си, за да заговори за идеята. Веднага след като тръгнем, ще ги сложи отново, защото слуша музика "около 15 часа на ден". Понякога единственото му време без нея е, докато спи. Предпочита интересното съчетание от рок, блус, фънк, джас, ирландски рок и руски рап.
Сред другите неща, които обича да прави в свободното си време, е да автоматизира процеси в ежедневието, "но отскоро не го практикувам често, защото съм 12 клас и е пълен ад", разказва Рангелов. Другото му хоби е психологията.
Двамата разказват, че има случаи с по-леки форми на далтонизъм, при които хората дори не осъзнават, че страдат от него. А какво решение предлагат те -
максимално раздалечават цветовете,
за да се виждат повече нюанси. "Ако не виждат червено, ние го слагаме като нюанс на друг цвят. Цветовете имат много нюанси като дъгата, ние така разделяме дъгата, че всички цветове да са видими за тях под различен нюанс. Сложна е математиката", обяснява Даниел.
Казват и че няма как далтонистите да виждат нормално, но приложението им помага да виждат много повече цветове.
"Въпреки че приложението е ново, имаме обратна връзка от хората, които го ползват, и те го одобряват, казват, че им е полезно", казват Даниел и Димитър. Екипът им чака да мине "откаченият период около изборите", за да започнат разговори с институции и училища, където може да се промотира приложението, за да стигне до хората с този проблем. Страх ги е и големите фирми да не изкопират разработеното от тях.
Димитър разказва и кое го е амбицирало да е
толкова деен и "бълващ" идеи.
След 7 клас кандидатствал в ТУЕС (Технологично училище електронни системи), но не са го приели за няколко стотни от оценката. Затова влязъл в училището по електроника "Джон Атанасов" и се запалил по роботиката. До такава степен, че той и екипът му са единствен партньор засега с Асоциацията за безпилотни летателни системи в България. Отскоро са и единствените организатори на състезания по роботика. Миналата година Димитър става шести в света по роботика. Решил да се откаже от състезанието обаче и да направи по-добро. Създал е и организация - "Спейсър", която прави състезанията в страната. Те са и единствените, които правят дрон шоута.
Разказва, че "основното занимание на асоциацията пък е да прави правилници къде можеш да караш, защото на публични места нямаш право да караш дрон или след някой метър нагоре заради самолетите. Над булевард също не можеш". Самият той преподава от 9 клас тънкостите на роботиката по различни лагери.
С тъга споделя, че обществото на
състезателната роботика замира.
Основната причина е, че хората не знаят за тях и състезанията им. А на децата им харесва много и може да ги научи на различни неща, които ще им трябват после в ежедневието, коментира Димитър Рангелов. Прекъсва го Даниел, който казва, че никой не говори за това, защото "всеки се интересува кой е умрял днес. За това, което може да стигне до децата и да е полезно, никой не е чувал".
"В календара за световни състезания сме записани с европейско състезание по роботика на 2 и 3 октомври в Пловдив", похвалва се Димитър и допълва, че се надява да информацията да стигне до повече хора, които да дадат живот на състезанията и на дрон шоутата.
Той разказва и за някои от неуспешните си идеи. Тъй като слуша много музика, доктор му казал, че след 40 години ще загуби слуха си. Затова решил и направил слушалки, с които
музиката се чува не през тъпанчето, а през мозъчната кора.
"След месец се оказа, че американците излизат с мегаголямата иновация в музиката - слушалки, абсолютно същите като моите", спомня си Димитър. Иначе той е вече приет е в университет в Холандия и не се притеснява толкова за обучението си. Споделя, че не иска да се отказва от роботиката, а да я съчетае със софтуера. Дава и пример за среща на двете направления - домашната автоматизация, където много популярна в момента е възможността през телефона да се пусне телевизорът, лампата или пералнята.