Сред феновете на филмовата поредица "Междузвездни войни" трудно може да се намери човек, който да не си спомня планетата Татуин, от която е Люк Скайуокър. Тя прилича на едно голямо кълбо от пясъчни пустини, в което всяко живо същество буквално може да се "изпържи" от лъчите на двете звезди, които захранват планетната система с топлина и светлина.

Благодарение на космическия телескоп "Кеплер" учените от НАСА вече са установили, че двузвездни системи наистина могат да поддържат съществуването на планети и Татуин не изглежда като поредната илюзия, показана във фантастична поредица. Но докато на Татуин имаше живот, в откритите в двузвездни системи планети няма, тъй като са големи и газообразни.

Може ли обаче да се поддържа живот на планета с размерите на Земята, която се движи в орбитата на две звезди? Оказва се, че подобно небесно тяло може да бъде доста гостоприемно, твърди в свое изследване, цитирано от НАСА, списание Nature Communications.

Ако въпросната планета, с размерите на Земята, се намира на еднакво разстояние от двете звезди е напълно възможно на нея да няма дори и пустини. Ако планетата е покрита с вода, може да я съхрани за дълъг период от време, но при едно определено напасване на разстоянието между нея и звездите. Това би я направило идеален кандидат за бъдеща човешка експанзия, тъй като ще покрива основните изисквания за местообитание.

За целта изследователят от университета "Принстън" Макс Поп и ученът от НАСА Зигфрид Егл вече са създали модел на планета в двузвездната система Кеплер-35. В действителност около двойката звезди Кеплер-35А и Кеплер-35Б се върти планетата Кеплер-35б. Тя е гигантска, около 8 пъти по-голяма от Земята и с орбита от 131.5 земни дни. За проучването си изследователите пренебрегват гравитационното влияние и хипотетично я покриват с вода и я смаляват до размерите на Земята. След това започва и същинското проучване – какво въздействие ще окаже върху климата на планетата обиколката на звездите за период от 341 до 380 дни.

В планетарните проучвания винаги се говори за т.нар. "обитаема зона". Това е приемливото разстояние между планетата и звездата, което ще позволява на планетата да има вода в течно състояние, както е в момента на Земята. В случая с двузвезда система всяка звезда се върти около другата и зоната за местообитание зависи от разстоянието между тях и центъра на пространството, в което е орбитата им. За да стане всичко още по-сложно, трябва да се направи уточнението, че планета между две звезди няма да се върти около тях. Вместо това тя ще се поклаща от гравитационното си взаимодействие с двете звезди.

Макс Поп и Зигфрид Егл са установили, че в единия край на "обитаемата зона" в системата Кеплер-35 хипотетичната вода, покриващата палената, ще търпи големи вариации на температурата си по повърхността. Тъй като подобна студена планета ще има много малко водна пара в атмосферата си, средната температура на нея ще се движи нагоре-надолу с около 2 градуса в продължение на една година.

Във вътрешната част на "обитаемата зона" обаче, където планетата е по-близо до звездите, средната температура на цялата ѝ повърхност ще е почти постоянна през цялото време. Това е така, защото повече водни пари ще могат да се задържат в атмосферата на планетата и хипотетично да действат като буфер, за да се запазят добри климатичните условия.

Както в система с една звезда, така и в такава с две, ако планетата остане извън "обитаемата зона", рано или късно ще завърши като "снежна топка" и ще е покрита цялата с лед. Ако пък е по-близо до някоя от звездите, атмосферата ще изолира повърхността и ще засили парниковия ефект, с което тя няма да става а живеене. Пример за това е Венера от Слънчевата система.

Но пък хубавото на климата на планета с вода, намираща се между две звезди, е сравнително по-малкия брой облаци, които ще има по небето, обясниха изследователите. Така хоризонтът ще е ясен и ще могат да се гледат двойни залези.

Едно е сигурно – търсачът на планети "Кеплер" ще продължи работата си, докато най-накрая не намери най-подходящото място за бъдеща човешка инвазия.