Руският милиардер Юрий Милнер вложи през април 2016 г. 100 милиона долара в инициативата "Breakthrough Starshot", чиято цел е да изпрати космически апарат до най-близката до Слънцето звезда - Проксима Кентавър. Негов партньор в инициативата е гениалният физик Стивън Хокинг.

Планът им бе отстоящата на само четири светлинни години от Земята звездна система Алфа Кентавър да бъде достигната от флотилия миниатюрни космически апарати, движещи се с 20% от скоростта на светлината и задвижвани от мощни лазери.

Начинанието им получи и конкретна мисия, след като само месеци по-късно около Проксима Кентавър бе открита потенциално обитаемата планета Проксима Б (Proxima b). Проксима Кентавър е червено джудже, част от системата Алфа Кентавър включваща още две гравитационно свързани звезди с размери, близки до тези на Слънцето.

Каменистата Проксима Б е само на 4 милиона километра от звездата си (5% от разстоянието между Земята и Слънцето), но поради по-ниската температура на червеното джудже се намира в самото сърце на "обитаемата зона" на звездата и температурите са в нужния диапазон за наличието на течна вода. Една обиколка на планетата около Проксима Кентавър отнема 11 дни. Учените предполагат, че Проксима Б e приливно заключена, като едната страна е винаги обърната към звездата, а другата е във вечен мрак. Масата ѝ е около 30% по-голяма от масата на Земята.

Екипът на "Breakthrough Starshot" планира да изстреля първите си апарати след "две или три десетилетия". Очаква се те да бъдат оборудвани с камера, снабдена с различни филтри, която да направи цветни снимки на планетата. Пътуването ще отнеме 20 години (при скорост от 20% от скоростта на светлината), а след това на снимките ще им трябват поне 4.24 години (разстоянието до Проксима Б в светлинни години) да достигнат обратно до нас.

Така до 2070 г. може да бъде получена много по-детайлна информация за възможността на планетата да има живот отколкото сега. На най-бързите съществуващи космически апарати би им отнело 30 хиляди години да изпълнят подобна мисия.

Планът на Милнер е за пътуването да се използват нанокораби. Всеки един от тях да е голям не повече от мобилен телефон, но носещ камера, батерии, както и навигационни и комуникационни технологии. Миниатюрните хипотетични кораби, наричани StarChip, ще имат светлинни платна, като идеята е серия от мощни лазери, базирани на Земята, да се прицелят в дебелите само няколко микрона платна и да изстрелят в тях мощен фотонен лъч, с който да ускорят нанокораба до планираните 215 млн. километра в час.

Според Ави Льоб, физик от Харвард и един от ръководителите на проекта, по-голямата част от 100-те инвестирани милиона ще бъдат изразходвани именно за разработване на системата от лазери, която е необходима за достигането на необходимата скорост. След това се очаква работата да продължи по усъвършенстването на самите нанокораби. Според Льоб при наличието на работеща лазерна система стотици кораби, тежащи само по няколко грама всеки, могат да бъдат изстрелвани годишно.

Подобна флотилия от кораби е необходима, защото движещите се с огромна скорост апарати ще имат само няколко секунди да направят и изпратят снимки на планетата преди да бъдат загубени завинаги в дълбокия космос. Също така придобитата информация би достигала Земята по-лесно и сигурно, прехвърляйки се от апарат на апарат по обратния път.

Наскоро "Breakthrough Starshot" успя да изстреля в земна орбита 6 тестови апарата, всеки с големината на бисквита - около 12 кв. см, и тежащ около 4 грама.

През 2017 г. д-р Рене Хелер от института "Макс Планк" и компютърният специалист Михаел Хипке направиха частичен пробив - разработеното от тях светлинно платно с размер 100 хиляди квадратни метра, или 14 футболни игрища, тежи само 100 грама и би осигурило нужния капацитет за скорост от около 50 милиона километра в час или 4.6% от скоростта на светлината, като освен това може автоматично да се сгъне в компактна форма при достигането на нужната скорост. При подобна скорост пътуването до Проксима Кентавър би отнело 95 години. Удобното в случая е, че вместо нанокорабите просто да профучат покрай Проксима Б, те биха могли да използват радиационното налягане на звездата и светлинното платно, за да намалят скоростта си достатъчно и да влязат в орбита около нея и да получат възможността за много по-детайлни изследвания на планетата за наличието на живот на нея.

Връзката на Милнер с изследването на космоса не е от вчера. Милиардерът, кръстен на първия човек в космоса - съветският космонавт Юрий Гагарин, отдавна инвестира средства в научни проекти и твърди, че иска интелектуалните постижения да бъдат чествани като тези на спорта и изкуството.

Милнер и Стивън Хокинг още през 2015 г. започват инициатива за откриване на интелигентен извънземен живот.

Преди да стане инвеститор в Силициевата долина и да натрупа богатството си, инвестирайки в начинания като Facebook, Spotify, Twitter и Groupon, Милнер е работил по докторат по физика. Днес той е спонсор на някои от големите награди в сферата на науката, включително и подкрепяната от Марк Зукърбърг награда "Breakthrough" за млади учени.

Въпреки непрекъснатия напредък в технологиите, изпълнението на плановете на Breakthrough Starshot все още е далеч от реалността. За реализирането им ще бъде необходимо допълнително развитие в сферата на миниатюризацията на необходимите компоненти и удължаването на срока им на експлоатация. Идеите за използване на слънчевата енергия за задвижване на соларните платна и разработването на лазери за изстрелване на нанокорабите ще трябва да претърпят допълнително усъвършенстване преди да бъде дадена зелена светлина на началото на едно толкова продължително пътуване във враждебната среда на открития космос.

Движещата сила на проекта все пак остава желанието на човечеството за откриване и изследване на нови светове, които биха могли да ни осигурят шанс да продължим съществуването си.