Проф. Нели Огнянова: "Фейсбук" не е цифров аналог на Ганковото кафене
Месец след влизането в сила на новия Общ регламент за защита на личните данни (GDPR) България още не е променила законодателството си и това едва ли ще се случи до лятната ваканция на депутатите. Междувременно смут завладя институциите заради масовото неразбиране на новите правила. За това как и защо защитата на личните данни в съвременното общество е още по-важна "Дневник" говори с експерта по медийно право проф. Нели Огнянова.
Регламентът осъвремени правила, създадени преди повече от двадесет години – период, в който употребата на интернет много се промени. Могат ли правните норми да наваксат изоставането си и как?
- За наваксване не може да се говори, правните норми действат занапред. Каквото и да се предприеме по отношение на социалните мрежи или по отношение на защитата на личните данни сега, някои ефекти вече необратимо са настъпили, някои лични данни са необратимо компрометирани. Добре е правото да не изостава много.
У мнозина битуват мненията, че в съвременния свят човек не може да разчита данните му да бъдат защитени или че това няма особено голямо значение. Как бихте обяснили значението на GDPR на хора, които мислят така?
- Наистина не сме толкова защитени, колкото в аналоговото време. Животът се пренесе в интернет и всеки ход – пазаруване, транспорт, забавление, игри – е придружен с легитимиране онлайн и предоставяне на лични данни. Уязвими сме - и дори нямам предвид хакерите и крадците на данни.
Уязвими сме на законно основание: първо, държавата предвижда проследяване, записване и подслушване за най-различни цели; второ, цифровите индустрии се възползват от цифровите следи, за да индивидуализират и насочват по-ефективно посланията си към всеки отделен гражданин като потребител или като избирател. Това е и връзката между защитата на личните данни и демокрацията.
Надявам се да няма привърженици и идеята, че който спазвал закона и нямало какво да крие, нямал нужда от защита на личните данни. Защитата на личния живот и личните данни е конституционно право за всички.
Нито държавата, нито цифровите индустрии, нито който и да е трябва да може безконтролно и без знанието и съгласието на хората да навлиза в личния им живот. Впрочем това е записано в българската конституция, но конституцията уточнява: "Освен когато е изрично предвидено в закон". Регламентът попритваря именно тази врата.
Все пак правото не защитава никого, ако той не желае да бъде защитен. Никакъв закон не може да попречи на едно лице да се саморазкрива доброволно. За съжаление социалните мрежи превръщат това в проблем и на приятелите на лицето. Например ако то се съгласи да качи безплатно приложение във "Фейсбук", приложението обикновено получава достъп до информация за приятелите му. Очакваме "Фейсбук" да ограничи тази възможност, но добре е и ние да имаме по-отговорно поведение.
Преди създаването на GDPR дебатът за личните данни особено по отношение на социалните мрежи се свеждаше предимно до: "Ако потребителите не са доволни от случващото се с данните им, нека не ползват услугата". Как регламентът ще промени това?
- Досега много доставчици на услуги не предоставят избор: не даваш съгласие за обработване на лични данни - не получаваш услугата. Регламентът ще промени това положение в известна степен ("когато съгласието не е необходимо за изпълнението"). Съгласието на физическите лица трябва да бъде свободно дадено – а не се смята за свободно дадено, "ако субектът на данни няма истински и свободен избор и не е в състояние да откаже или да оттегли съгласието си, без това да доведе до вредни последици за него". Липсата на съгласие вече не е основание за отказ на предоставяне на услуги. Ако на един сайт има опция за съгласие и несъгласие (приемам/не приемам), опцията за несъгласие не трябва да препятства достъпа до услугата, предоставяна чрез сайта. Комисията за защита на личните данни обърна внимание на българския бизнес да се подготви за тази промяна.
Доскоро борбата на потребители срещу социални мрежи с цел защита на личните данни се водеше най-често и най-шумно от частни лица. (Максимилиан Шремс като пример.) Как намесата на национални и наднационални органи ще промени тази борба?
- Историята на Шремс е интересна и показва как работи правото, когато има активни граждани и ефективна национална съдебна система. През 2014 г. Шремс завежда дело за защита на личните си данни във "Фейсбук". Печели го, но продължава натиска си и в момента, този път заради отношенията на "Фейсбук" с програмата за събиране на данни Prism на Националната агенция за сигурност на САЩ . Това не е единичен случай. Намесата на младежите от "Цифрови права Ирландия" доведе до обявяването на директивата за задържане на трафични данни за недействителна.
Справедливо ще е да се признае и ролята на Европейския парламент за защитата на данните на гражданите. Европейският парламент е институцията, която оспорва пред Съда на ЕС съответствието на двустранни споразумения за резервационните данни на пътниците с Хартата за правата на ЕС. Европейският парламент организира изслушване на Зукърбърг с оглед защитата на цифровите права.
Ако заедно гражданите, институциите на ЕС, националните органи за защита на данните се грижат за стандартите, можем да сме по-спокойни за бъдещето на цифровите права.
Доколкото GDPR засяга и външните компании, обработващи данни на европейци: може ли и трябва ли ЕС да бъде новатор в създаването на законодателство, което на практика засяга целия свят?
- Американците пишат, че европейският модел не трябва да се копира, но има принципи, които Конгресът трябва да проучи и обсъди – като независимите органи за защита на данните, принципа privacy by design, правото на информация, принципа на съгласие, одобрява се идеята в закона да има каталог на правата на лицето (глава трета) - макар не всички права да срещат одобрение, например не се одобрява "правото да бъдеш забравен".
Правото на ЕС оказва голямо въздействие върху защитата на личните данни в свързания свят. Предаване на лични данни, които се обработват от трета държава или международна организация, се осъществява само при условията на регламента. Например "Фейсбук" започна да търси изрично съгласие за прилагане на технологията за разпознаване на образи (и т.нар. тагване, което в трети държави се извършва без съгласието на лицето).
Използвам случая да засегна и една странична тема: през последните десет години "Фейсбук" първо бе смятан за мощен инструмент в полза на демократичния дебат, а сега – за плодотворна среда за фалшиви новини и разделение в обществото. Кога и как протече тази промяна?
- Цифровите технологии демократизират медийния свят, овластяват гражданите с нови възможности за достъп до информация и изразяване на мнение, това е неоспоримо. "Фейсбук" е мощен инструмент за онлайн комуникация.
Но със задълбочаването на познанието за начина, по който функционира "Фейсбук", се променя и отношението ни към него. Платформата има мощен изключващ ефект: формират се общности от потребители, сходни по политически или други признаци – и комуникацията продължава в общността. Разделението, липсата на диалог и критика са благодатна почва за разпространение на напълно произволни твърдения, които в собствената ехокамера се споделят и разпространяват безпрепятствено и безкритично.
"Фейсбук" създава идеални условия за политическо микротаргетиране и по този начин става фактор и в политическите процеси. Както удивено констатираха американските сенатори, мощта на компанията е плашеща и проблемът е, че "Фейсбук" знае твърде много за нас и твърде малко за себе си. Но все пак знаем достатъчно, за да се разделим с опростената представа, че онлайн комуникацията в социалната мрежа е същата като офлайн комуникацията - само че виртуална. Всъщност хора и алгоритми решават каква част от съдържанието да достигне до нас.
Време е да си дадем сметка за невидимия посредник: не, "Фейсбук" не е цифров аналог на Ганковото кафене. "Фейсбук" се е вмъкнал между нас и нашите приятели, между нас и новините.
Лидерите на Европейския парламент зададоха на Марк Зукърбърг въпроса монопол ли е "Фейсбук" и трябва ли да бъде третиран като такъв. Какво е Вашето мнение?
- "Със сигурност не ми се струва така, казва Зукърбърг пред Сената на САЩ, в САЩ всеки ползва средно по осем приложения за общуване." Но компанията има повече от два милиарда потребители. Всеки втори американец е в мрежата, в България потребителите са над два милиона. Заедно с "Гугъл" "Фейсбук" получава 84 на сто от приходите от реклама в света. Систематично придобива потенциални конкуренти като Instagram и по този начин ограничава конкуренцията.