Човешки уши бяха отгледани на гърба на мишки с помощта на 3D принтиране. Техниката потенциално може да се използва за конструиране на нови уши или други части на тялото при хора без нужда от операция.

3D принтирането все повече се използва за изграждането на нови части на тялото като челюсти, ребра и гръбначни прешлени. Но тези части трябва да бъдат принтирани извън тялото и след това хирургично имплантирани, което носи риск от инфекция.

Екип от Университета в Съчуан, Китай, показа, че подобни органи могат да бъдат 3D принтирани вътре в тялото, поне при мишки, така че да не се налага операция. Изследването е публикувано в списание Science Advances.

Първо, изследователите инжектират "биомастило", направено от хидрогел и хрущялни клетки, в гърба на мишките. След това моделът на човешко ухо е прожектиран върху мастилото с близо до инфрачервена светлина. Светлината кара частиците на хидрогела да се слепят и да се развиват слой по слой в структури, наподобяващи уши.

През следващия месец хрущялните клетки растат около хидрогеловите структури, в крайна сметка наподобявайки хрущялните структури на истинските човешки уши. Мишките не са имали значително възпаление или други странични ефекти по време на процеса.

Известната мишка Ваканти от 90-те години също имаше ухо, подобно на човешко, отгледано на гърба й, но това беше направено чрез имплантиране на предварително направено пластмасово скеле, заредено с хрущялни клетки, под кожата, а не чрез 3D отпечатване на скелето директно на място.

Изследователите се надяват, че новата техника може да се използва за конструиране на нови уши за хора, родени със състояние, наречено микротия, което не позволява на ушите да се развиват правилно.

Нехирургичната техника на 3D принтиране може също така потенциално да се използва за поправяне на повредени хрущяли в носове, пръсти или лакти, коментира Дерек Розенцвайг от университета "Макгил" в Канада пред New Scientist. Поправянето на дефекти в хрущялите в хълбока или коляното може да е по-трудно, тъй като инфрачервената светлина обикновено прониква само около 2 сантиметра в тялото, казва той.

В бъдеще техниката може да бъде адаптирана за изграждане на други увредени органи като сърцето или белите дробове. Това обаче ще бъде по-предизвикателно, тъй като сърцето и белите дробове съдържат множество видове клетки по-дълбоко в тялото и постоянно се свиват и отпускат, казва Розенцвайг.

Изграждането на нова тъкан не е единственото нещо, което технологията може да направи. В допълнително проучване екипът е установил, че същият подход може да лекува тежки рани.

Раните често са причинени от премазване или друга травма, обясняват от екипа в Съчуан. Предишни проучвания са установили, че произведените от мазнини стволови клетки могат да помогнат на тъканите да се регенерират. Екипът е отпечатал скеле, съдържащо тези клетки, в мишки, които имат някакво мускулно нараняване, и е активирал отпечатаната тъкан с близка до инфрачервена светлина. В рамките на 10 дни мишките "показаха значително затваряне на раната" в сравнение с контролна група, посочват авторите.