Когато черните дупки се сблъскат, се предполага, че нищо няма да може да се види, тъй като и двата обекта са на практика невидими. Но сега астрономите смятат, че са направили първите оптични наблюдения на подобно сливане, белязано от светлина, трилион пъти по-ярка от Слънцето.

Събитието е свързано с вече известното сливане на черни дупки, открито миналата година от обсерваторията за гравитационни вълни "Лиго". Последните наблюдения сочат, че когато тези събития се случват в акреционния диск на още по-гигантска черна дупка, те са блестящо осветени от заобикалящия прах и газ, което ги прави видими и за оптичните телескопи.

Проф. Алберто Векио, директор на Института по астрономия в Университета в Бирмингам, заяви пред в. "Гардиън", че експертите сега ще следят отблизо, за да видят как тези наблюдения се приравняват с подробен анализ на същото събитие, което трябва да бъде публикувано през следващите месеци. "Ако двете независими наблюдения се подкрепят взаимно ... това наистина ще е нещо доста грандиозно", каза той.

Първоначално Саавик Форд и Бари МакКернън от City University в Ню Йорк теоритизират, че сливанията на черни дупки ще бъдат видими (противно на очакванията), ако се случат на фона на акреционния диск на трета супермасивна черна дупка.

Форд и МакКернан се обединяват с Греъм, учен от проекта ZTF (wicky Transient Facility) - телескоп за изследване на цялото небе, предназначен да забележи ярки събития

Учените изследват данните от ZTF, търсейки всякакви събития, съвпадащи по място и време с известни сблъсъци, които са били засечени от "Лиго", и така намират S190521g, което е идентифицирано през май миналата година.

По-подробен анализ предполага, че сливането е станало в близост до далечна свръхмасивна черна дупка, наречена J1249 + 3449, с диаметър, еквивалентен на орбитата на Земята около Слънцето. Двойката по-малки черни дупки се е намирала във външните части на акреционния диск - ореола от звезди, прах и газ, който се върти около черната дупка.

Докато двете по-малки дупки падат към центъра, гравитационните вълни се разпространяват в космоса, а при сливането полученият нов космически обект се изстрелва навън към ръба на диска, като разхвърля близкия газ и прах. Учените предсказват, че получената нова черна дупка ще падне върху J1249 + 3449 след около година и половина и ще предизвика второ припламване.

Ако бъдат потвърдени, наблюденията могат да помогнат за разрешаването на централен проблем в астрономията на черните дупки - има много повече масивни черни дупки, отколкото би трябвало. Черните дупки се образуват при гравитационния колапс на звездите. По-големите черни дупки може да се образуват при сливане, но някои черни дупки са толкова масивни, че на теория образуването им е трябвало да отнеме повече време от възрастта на Вселената.

Потенциалното обяснение е, че ако черните дупки се струпват заедно в акреционните дискове, честа поредица от сливания е много по-вероятна. "Ако имате място, където можете да задържате тези черни дупки на едно място, можете много лесно да ги обедините", казва Векио. "Газът е лепилото, което ги държи заедно."

Наблюденията на "Лиго" не могат лесно да разрешат този въпрос, тъй като наблюденията на гравитационните вълни не са в състояние да определят точно къде се е случило сливане, но ако същите събития биха могли да се видят с помощта на конвенционални телескопи, отговорът може да бъде намерен.