Астрономите смятат, че са определили причината за драматичното затъмняване през последните месеци на една от най-ярките звезди на нощното небе - Бетелгейзе.

Въз основа на наблюденията на космическия телескоп "Хъбъл" учените предполагат, че Бетелгейзе е изхвърлила огромен горещ плътен облак от материя в Космоса, който, след като се е охладил, е образувал "екран" от прах, възпиращ светлината на звездата, когато е наблюдавана от Земята.

Бетелгейзе в съзвездието Орион е класифицирана като червен супергигант - тя е около 11 пъти по-масивна от Слънцето, но 900 пъти по-обемна. Ако се постави в центъра на нашата Слънчева система, повърхността й би се простирала до планетата Юпитер. Това състояние кара учените да смятат, че звездата е близо до края на живота си, който ще настъпи под формата на експлозия на свръхнова.

През есента на 2019 г. Бетелгейзе започна значително да потъмнява, губейки около две трети от яркостта си до февруари 2020 г. Това предизвика догадки, че смъртта на звездата може да се случи до седмици. (От наша гледна точка - така или иначе - Бетелгейзе е на около 500 светлинни години от Земята, така че всичко, което виждаме да се случва със звездата днес, е станало преди векове.)

Избухването на свръхнова така и не се случи. Бетелгейзе премина през "затъмнения" епизод и се върна към нормалната си яркост към май тази година. Възстановяването предизвика нова вълна спекулации, този път за причината за затъмняването. Някои учени го приписваха на огромен облак прах, докато други сочеха към огромни тъмни петна на повърхността на звездата.

Новото проучване засилва хипотезата за затъмняващ облак прах, но сега учените предполагат, че самата звезда е изхвърлила облака.

Наблюденията на "Хъбъл" от септември до ноември 2019 г. разкриват огромни количества материал, движещ се от повърхността на Бетелгейзе към външната й атмосфера с огромна скорост - около 320 000 км/ч. По време на този тримесечен изблик Бетелгейзе губи около два пъти повече материал от южното си полукълбо, отколкото обикновено.

Тази супергореща плазма се охлажда значително след изминаването на милионите мили от Бетелгейзе, кондензирайки се в прахови зърна и образувайки облак, който блокира светлината от звездата, предполагат учените в своето изследване, публикувано в The Astrophysical Journal.

Допълнителни наблюдения на "Хъбъл" подкрепят това тълкуване. Данните за ултравиолетова светлина показват, че външната атмосфера на Бетелгейзе се е нормализирала до февруари 2020 г., въпреки че затъмняването във видимите дължини на вълната продължават.

Не е ясно какво е причинило избухването на есента на 2019 г. Но Дюпри и съавторът на изследването Клаус Страсмайер от Института за астрофизика "Лайбниц" в Потсдам, Германия, смятат, че това вероятно е резултат от редовните пулсации на Бетелгейзе.

Свръхгигантската звезда се разширява и свива в цикъл от 420 земни дни. Страсмайер е измерил скоростта на газ по повърхността на Бетелгейзе с помощта на автоматизиран телескоп в института "Лайбниц" и установява, че избухването е станало по време на фазата на разширяване на звездата.

Учените подозират, че Бетелгейзе наближава края на жизнения си цикъл, когато ще привърши ядреното си гориво и ще избухне, сравнително скоро в космически план, в събитие, известно като свръхнова.

При избухването на свръхнова огромни звезди като Бетелгейзе изхвърлят в Космоса големи количества тежки елементи, включително въглерод, кислород, калций и желязо, които се превръщат в градивни елементи на нови поколения звезди.