Генно модифицирани животни могат да произвеждат поколение с променени характеристики като устойчивост на болести и по-високо качество на месото, което според учените е стъпка към подобряване на производството на храни.

Изследователи в САЩ и Великобритания са създали прасета, кози, говеда и мишки, които произвеждат сперматозоиди, носещи генетичния материал от донорни животни. Учените са използвали високотехнологичен инструмент за редактиране на гени, за да премахнат мъжкия ген за плодовитост в животинските ембриони. Така животните са родени стерилни, но започват да произвеждат сперматозоиди след инжектиране на клетки от донори.

Техниката ще позволи на "сурогатните бащи" да отглеждат потомство, носещо генетичния материал на ценни елитни животни.

Животните, създадени за първи път от учени в Съединените щати и Великобритания с помощта на инструмент за редактиране на гени, наречен CRISPR-Cas9, могат да бъдат използвани като "сурогатни предци" - стерилни животни, които могат да бъдат трансплантирани със стволови клетки, които произвеждат желаната сперма, казаха учените. Процесът може да помогне на фермерите да отглеждат по-здрави и по-продуктивни животни, като използват по-малко ресурси като фуражи, лекарства и вода. Също така би могло да даде на животновъдите в отдалечени региони на света по-добър достъп до генетичен материал на елитни животни от други места, позволявайки "прецизно развъждане".

Според него резултатите на екипа могат да имат голямо влияние върху преодоляването на продоволствената криза по целия свят. "Ако можем да се справим с този проблем чрез генетика, това означава по-малко вода, по-малко фураж и по-малко антибиотици, които трябва да влагаме в животните."

Редактирането на гени отдавна е спорна тема и поредният напредък в сферата може да срещне съпротива от критици, противопоставящи се на генетичната модификация на животните, която те смятат за опасна намеса в природата. Изследователите подчертават, че процесът на редактиране на гени, който са използвали, е предназначен само да доведе до промени в животинския вид, които биха могли да се появят естествено.

Според настоящите законови разпоредби генетично редактираните сурогатни майки не могат да бъдат използвани в хранителната верига никъде по света, въпреки че техните потомци няма да бъдат генетично модифицирани.

Според изследователите технологията може да помогне и за опазването на застрашените видове, като се използват замразени сперматозоиди за регенериране на вида.

Редактирането на гени включва изтриване или промяна на кодирането в ембрионите. Един пример за настоящата технология е CRISPR, биологична система за промяна на ДНК, открита през 2012 г. CRISPR сканира генома, търсейки местоположението на определен ген, и след това използва "молекулярни ножици", за да премахне нужната ДНК.

Въпреки че е ефективен в лабораторни условия, процесът не е перфектен и може да изреже твърде много ДНК. Тези нежелани редакции могат да променят други важни гени.

Британската фондация "Нъфийлд" изследва етичните проблеми, повдигнати от използването на техники за редактиране на гени при отглежданите животни. Редактирането на гени може да бъде част от отговора на много от предизвикателствата, пред които са изправени обществата в различни части на света, включително осигуряване на достъп до здравословна и питателна храна, казва пред Би Би Си директорът на съвета по биоетика към фондацията Хю Уитал.

Изследването е публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.