През далечната вече 2027 година трябваше да настъпи поврат в европейския обучителен модел. Прогнозата на Антъни Селдън от Университета в Бъкингам предвиждаше замяна на учителите с роботи-преподаватели. И макар и с известно закъснение тази прогноза се сбъдна, включително и в България. Следват няколко репортажа от Павликени, от Русенско, Мадан и Девня. Там зоните с малко на брой ученици ще бъдат обгрижвани от ИМУ (интелигентни машинни учители).

Онова, което Селдън навремето нарече поколение от "вдъхновяващи роботи", дойде за да запълни една празнина: намаляващия учителски състав.

Британският експерт, освен като съветник на премиера на своята страна, но и като президент на IPEN - Международната мрежа за позитивно образование - държеше да внуши позитивни усещания зад иначе суховатото словосъчетание "машинен учител".

Група технолози от Румъния, България, Турция и Гърция, в партньорство на държавно и академично ниво, вдъхнаха реален смисъл на това усилие. Моделът на финансиране на новия регионален проект следва стъпките и използва британска експертиза.

Напомняме, че сър Антъни Селдън постави основите на първия Колеж от нов тип (Уелингтън Колидж в Кроуторн, Бъркшир, прераснал по-късно в Академия Уелингтън). Там изцяло с държавно финансиране се даде достъп на публичното образование до високи технологии от поколение R75 (този стандарт замени предишния ЕК8, излязъл от сила преди повторното присъединяване на Великобритания към Европейския съюз).

Ето какво ни каза наш съученик от Х клас на "Споделено училище-1" в Стамболово:

- Уникално е. Освен, че усещам нещо ново и различно, някак си е толкова близо до познатото. Когато разбрах за хуманоидните роботи, си казах, че сигурно ще е просто забавно, но колко да е сериозно?... Нали пред теб стои не човек, а машина, която можеш да изключиш само с едно докосване на сензора. Сега осъзнавам, че дълбоко съм сгрешил. Роботът е като истински учител, освен че ни учи, той ни разбира. Помага ни, дава ни съвети, опознава ни и си изгражда впечатления. Точно както ние самите правим. В началото, свикването беше много странно, трудно е да разбереш, че пред теб стои нещо като човешка душа и ум в тяло на машина. Това е втората седмица, откакто господин Попов - така се казва той, - е с нас. Първата седмица беше по-скоро "ощипи ме да видя дали не сънувам", но сега съм сигурен, че това е реалност. Чувствам господин Попов като приятел, спътник и учител.

Такива впечатления имат повечето наши връстници, с които разговаряхме за техния опит от първия срок на обучението с интелигентни машинни учители. Дали новите технологии могат да заменят човешкия интелект и мислене - май всеки трябва да се сблъска с някой такъв робот-учител, за да реши сам."