Преброяването на населението - винаги заредено с политическо значение - е фиксирано в Конституцията на САЩ и трябва да се направи в началото на всяко десетилетие, но малцина знаят, че заради провеждането и най-вече заради обработката на данните от него се е родила американската компютърна индустрия. Става дума за основаването преди 125 години (на 3 декември 1896 г.) на първата компания за автоматично обработване на данни - Tabulating Machine Company.

Целта на преброяването е ясно да се разпредели броят на мандатите за конгресмени в долната Камара на представителите във Вашингтон - по-многолюдните щати получават повече депутати. На пръв поглед е достатъчно просто да се опишат всички жители на отделните щати. В действителност е доста по-сложно, защото Конституцията е правела разлика между "свободни личности" и "три пети от всички останали личности". Това е известният компромис на основателите на САЩ между щатите с относително малко население и многолюдните южни щати, в които обаче значителна част от населението са били роби.

През 1790 г. първото преброяване прави и разлика между мъже и жени, която не е записана в Конституцията. В следващите десетилетия се добавят подробности като професионално занимание, семейно положение, образователен статут, място на раждане и т.н. Данните стават все повече и все по-важно е те да се събират в удобна за употреба форма - обработването на информацията от преброяването от 1880 г. е било приключено чак през 1888 г.

Цялото занимание се превръща в един момент в отчайващо скучно, изпъстрено с грешки и произволни заключения занимание с мащаб, какъвто рядко се среща. При експлодиращо по брой население на САЩ станало явно, че са нужни въображение и дързост, за да се промени процедурата за преброяването през 1890 г.

Искрата идва благодарение на Джон Шоу Билингс, натоварен да помага на Бюрото по преброяването да събере здравни данни. Той наблюдавал огромното усилие да се обработи информацията от 1880 г. и споделил притесненията си с млад инженер по механика. Хърман Холерит, току-що завършил Columbia School of Mines, също бил привлечен да помага с преброяването.

На 23 септември 1884 г. в Патентното бюро на САЩ 24-годишният Холерит регистрира "Изкуството да се събират статистически данни", а пет години по-късно усъвършенства идеите си достатъчно, за да има представа как да ги приложи спрямо преброяването през следващата 1890 г. През 1889 г. той добавя към патента първата си ключова иновация - превеждане на данните от записаната на ръка информация от преброяването в систематизирани дупки върху перфокарти.

За целта са нужни машини за правилно и ефективно пробиване на дупките в картите, а после - и за разчитането им. Холерит изобретява механизъм с игли, преминаващи само пред дупките, за да затворят електрическа верига и така да предизвикат съответното отчитане. Всяка карта е можело да се прекарва по няколко пъти през четящото устройство, за да се отчита резултат в различни категории. Броенето станало толкова бързо, че данните за щатите - и определяне полагащия им се брой конгресмени - били ясни преди края на ноември 1890 г.

След успеха с преброяването Холерит се заема да комерсиализира технологията си. Така той основава Tabulating Machine Company, която след пенсионирането му е прекръстена на International Business Machines (IBM). Ай Би Ем продължава да усъвършенства технологията с перфокарти за записване и обработка на големи обеми данни с различно предназначение.

През 30-те години на ХХ век много компании започват да ги използват за съхраняване на данни като заплати и списъци на компоненти и продукти. Астрономите, силно зависими от работата с информация, също се обръщат към този удобен метод. IBM създава картата от 80 колони и машини за перфорирането ѝ, която почти не се променя в следващите десетилетия.

На тази основа след Втората световна война процъфтява компютърната индустрия, а IBM се превръща в третата по големина корпорация в света. Това е и структурата, на която се изграждат електронните изчислителни машини. Днес са останали малцина, които са виждали или работили с изчислителните машини от 50-те и 60-те години на ХХ век, заемали цели зали и етажи. Вместо натискането на клавиши тогава подаването на данни е ставало с подготовката на перфокарти и вкарването им в четец - метод, запазил се на места до 80-те години.

Грейс Мъри Хопър си спомня, че в началото на кариерата ѝ всички си мислели, че перфокартите ще останат завинаги. Тя е от екипа, създал Universal Automatic Computer (UNIVAC) - един от тогавашните гиганти за четене на карти. Първият е предоставен през 1951 г. именно за целите на преброяването на населението в САЩ. Компютри с перфокарти са използвани и за програмата Apollo за кацане на Луната.