Румънец вече 13 години работи клисар от дистанция
Във времената, когато духът на "зайчето" напълно е завладял Великденския празник, когато "Христос Воскресе" се предава чрез WhatsApp, се появи нова професия - електронен звънар, този, който с помощта на технологиите довежда вярващите в църквата. Такъв човек е Михай Букулей, който казва, че е камбанен звънар, но "електронен", съобщи за БТА агенция "Аджерпрес".
"Мога да се нарека камбанен звънар, разбира се, но в същото време се занимавам с внедряването на електронни продукти в църквата. Занимаваме се с всичко, което е свързано с това, от задвижвани от мотор бронзови камбани, аудиосистеми, устройства за процесии, всичко, свързано със звука в църквата. Може да се каже, че съм звънар, но това е малка част, тази, която поддържа камбаните в движение. Това е система, която дърпа самата камбана с помощта на технологиите", обяснява той.
В ерата на технологиите задействането на звънеца може да се извършва от разстояние, с мотор, програмирано или управлявано чрез смартфон. Клепалото, друг религиозен инструмент, който има същите "задължения" за комуникация с енориашите, не може да бъде моторизирано. Звукът може да бъде възпроизведен с помощта на "електронна камбана", казва Михай Букулей за "Аджерпрес".
"Как започнах е особен въпрос, бях на 26 години, нямах работа. Бях в един клуб и се запознах с един италианец. Започнахме да си говорим на английски и така научих за тази история с църковните високоговорители и мотори. След това заминах за Италия за около 3 години, след което си казах, че е по-добре да се върна у дома, защото видях, че няма смисъл да работя за него. Отначало нямах никаква представа как да работя. После видях, че се справям добре, и през 2011 г. започнах собствен бизнес, в римокатолическата катедрала "Успение Богородично" в Яш, а след това постепенно се разширихме. Това си остана и работата на душата ми, най-важната, защото беше и първата", казва звънарят.
Михай "бие камбаните" в няколко църкви, като за 13-годишната си кариера има впечатляващо портфолио. "Клиентите" идват при него по класическия метод - "от уста на уста", защото доволен от служението свещеник го препоръчва на колеги.
Цените варират в зависимост от сложността на работата. Но също толкова важно е дали структурата на църквата, на кулите, в които се намират бронзовите камбани, позволява да се извършат някои работи.
Съществува и конкуренция на пазара на "електронни камбани", особено след като има специализирани компании, които работят в тази област от дълго време и са натрупали опит.
"Православната църква всъщност не приема електронните камбани. Редки са случаите, в които се монтират електронни камбани, защото няма пари или защото, тъй като е в града, съседният блок е по-висок от църквата. Но иначе православната църква предпочита бронзовата камбана. И все пак тя подкрепя моторизацията. Но там всички неща трябва да са на мястото си, защото камбаната трябва да остане на същото място", допълва звънарят.