"Сякаш никога не съм живяла без война": Какво дава смисъл три години след руската инвазия
"Когато Русия нахлу в моята страна, Украйна, моите родители, кучето ми и аз избягахме в бомбоубежище, което ми се стори повече от странно. И тъй като имаше WiFi, а дните бяха ужасно дълги и също толкова скучни, публикувах видеа, за да представя новия си дом - някои от тях дори обиколиха света. Но моята история всъщност е съвсем различна: това е историята на едно младо момиче, пълно с големи мечти, което искаше да открива света и смяташе, че войната е лоша шега. До деня, в който осъзнах, че се намирам в средата на най-големия кошмар в живота си".
Това пише 23 годишната Валерия Шашенок от Чернигов в книгата си "Неща, които дават смисъл в едно бомбоубежище". Книгата излиза през юли 2022 година - само няколко месеца след руската инвазия в Украйна. Шашенок я посещава на руснаците. На тези от тях, за които Русия провежда "специална операция" (в началото руският президент Владимир Путин така описва военните действия).
От публикуването на книгата й и от началото на войната са минали три години. Шашенок, която преди мечтае да бъде моден фотограф, вече се представя като фотограф и активист.
Дните между 22 февруари и 13 март 2022г. Шашенок и семейството й прекарват в бомбоубежище в Чернигов - град в северната част на Украйна, близо до границата с Беларус. Тя документира преживяването с видеа в "Тик Ток" и "Инстаграм", които са гледани милиони пъти. Показва живота вътре, но и разрухата в града, който е един от най-старите в Украйна и един от най-тежко засегнатите от инвазията. След началото Чернигов е обсаден и силно бомбандиран. Блокадата продължава до началото на април, но заради големите щети и хилядите жертви, градът е пред хуманитарна катастрофа.
Едно от видеата на Шашенок е от трети март 2022 г. То се казва: "Живея най-прекрасния си живот! Благодаря Русия!". На фона на италианската песен "C'è la luna mezz'o mare" (Има луна по средата на морето - буквален превод) тя показва кадри от бомбоубежището и разрушенията в града.
Впоследствие Шашенов напуска родния си град и прекарва известно време в Милано. Връща се обратно в Украйна и сега видеата й разказват най-често за пътуванията й до различни европейски институции, в които отправя въпроса за помощта от Украйна. Те продължават да са гледани милиони пъти.
Нейното послание е ясно и категорично: "Подкрепете Украйна." Тя вярва, че усилията ѝ дават резултат, тъй като много европейски организации предоставят финансиране и помощ. Попитана дали Европа и НАТО помагат достатъчно, отговаря:
Най-добрата помощ е да се сложи край на войната.
Подобно послание тя отправя и към новия американски президент Доналд Тръмп. Вярва, че той ще промени нещо със сигурност. "Но съм сигурна, че Украйна няма да е доволна с резултатите от евентуалните преговори", казва младото момиче, която отговори на въпроси на "Дневник".
И ако в началото за нея войната изглежда като лоша шега, три години по-късно и след загубата на братовчед й, който е бил за нея като брат, Шашенок казва:
Толкова съм уморена. Чувствам, че никога не съм живяла без война. Не можех да си представя, че може да продължи толкова дълго.
Най-големият й страх е именно, че войната никога няма да свърши и че Русия може никога да не се срине. Все пак тя успява да продължава да мечтае за простички, но значими неща: "За мир и любов. Толкова просто, но най-важното", казва Шашенок.
По отношение на личните ѝ срещи с руснаци, Валерия остава безразлична. "Била съм на събития с руснаци или в ресторанти. Изобщо не ме интересуват," казва тя.
Съжалява хората, които подкрепят Русия и се противопоставят на изпращането на оръжия за Украйна. "Много ми е жал за тях. Отвращавам се от всеки, който обича Съветския съюз, без значение от националността. Смятам, че всеки, който подкрепя Русия, е психически болен," казва без задръжки.
Тъжната трета годишнина
Валерия Шашенок продължава да живее в Чернигов и да прави видеа, а това, което прави смисъл за нея: е семейството й. "Продължавам да имам надежда, защото животът продължава и някак си успявам да се справя, вероятно заради позитивната ми нагласа", разказва младото момиче.
