Около 44% от пълнолетните българи ползват приложения като ChatGPT, Gemini и др. подобни, а 56% все още не. Използването им обаче е относително ограничено като честота (13% активно, 31% - в отделни случаи). Българското общество е на средно европейско равнище по потребление на генеративни ИИ (изкуствен интелект) приложения.

Това показва ново проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" сред 1000 български граждани в цялата страна, проведено в периода 7-14 юли чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните.

Подобно на други страни, и в България ИИ приложенията очертават сериозна пропаст между поколенията и отделните образователни групи, отбелязва "Алфа Рисърч". Колкото по-млади и колкото по-образовани са потребителите, толкова повече се допитват до ИИ. Всеки трети младеж на възраст 18 - 29 г. в България заявява, че го ползва активно, докато 81 на сто от най-възрастните нямат досег с такива приложения. За средните поколения генеративният ИИ е познат, но все още не е ежедневие.

Образователният статус прави картината още по-диференцирана. Основни потребители са висшистите (62% ползват, 38% - не), а сред най-ниско образованите ситуацията е диаметрално противоположна (21% ползват, 79% - не).

Българските граждани са на средно европейско равнище по степен на проникване на ИИ приложения, но в догонваща позиция от гледна точка на целите на ползването им. Европейците се ориентират към тях еднакво активно за лични нужди (търсене на информация, забавление) и в изпълнение на професионални или образователни задачи. Българинът се обръща към генеративния ИИ два пъти по-често от личен интерес (36%), отколкото за да постигне по-висока ефективност в дейността си (18%) - тенденция, която доминира във всички социално-демографски слоеве, включително най-младите и най-високо образованите, пишат още социолозите.

Все още ниската честота и дисбалансът в целите, за които се ползва, предопределя и противоречивата нагласа на българите към изкуствения интелект, допълва "Алфа Рисърч". Към момента е налице паритет в оценките, с лек превес на оптимистичните нагласи. 36% са на мнение, че генеративният ИИ ще подпомогне човечеството като стимулира развитието на науката, медицината и други важни сфери. Привърженици на тази теза са основно най-активните потребители в страната - висшистите и 18-39-годишните. Сред други 32% от пълнолетното население доминират притесненията, че той е заплаха за човечеството. Изразяват ги най-вече хората, които не ползват ИИ приложения - най-възрастните и по-ниско образованите.

Ентусиазмът и страховете, с които обществата, включително българското, посрещат навлизането на изкуствения интелект, не прави изключение от добре познатото в исторически план отношение към иновации със силен социален, икономически, научен отпечатък, посочват социолозите. Много от тях са посрещани с противоречиви нагласи и само опитът се е наложил като убедително доказателство за тяхното значение. По този път по всяка вероятност ще преминават и възприятията за изкуствения интелект в българското общество. В страни, където ползването му е по-активно, оптимизмът и разбирането за предимствата доминират отчетливо над съмненията за бъдещето на човечеството.