25 години без Стената
Желю Желев или за пътя от дисидента до "люспата"
На първите президентски избори, проведени през 1992 г., за него ще гласуват над два милиона и половина души; шест месеца по-късно партията, която е основал, ще се обърне срещу него. Онзи, който е убеден, че демокрацията е най-вече съгласие, ще раздели обществото като никой друг в новата ни история.
Замърсяване, неплащане на данъци, екооценки: Брюксел отвори 5 наказателни процедури срещу България
Всички процедури засягат неправилно транспониране на европейски директиви в българското законодателство, които се отнасят до промишленото замърсяване, ОВОС, биоразнообразието, борбата с тероризма и избягването неплащането на данъци
Водещи авиокомпании няма да летят до Китай поне още месец
Турция, Обединените арабски емирства и няколко други държави обявиха в последните часове, че спират полетите до Китай до края на месеца заради разпространението на коронавируса.
Грузинец изяде арт инсталация, струваща 120 000 долара
Дейвид Дейтуна обясни, че е бил гладен.
Първата реч на първия свободен митинг: Стига диктатура, искаме свобода и демокрация
Първи на митинга на 18 ноември 1989 г. говори Петко Симеонов - социолог, дисидент, член на Клуба за гласност и преустройство, няколко дни по-късно учредител на СДС. Речта, която той пише, е приета от управителния съвет на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България и е прочетена от името на клуба. Тя става един от документите, които ще послужат за подготовката на учредителната декларация на СДС. "Произнесох я с голямо сърцебиене", казва Петко Симеонов.
И пак за прехода
На три пъти в най-новата ни история гражданите без малко щяха да превземат парламента – 1989, 1997, 2013 г. Това не се случи, но и да се беше случило, няма гаранция, че промените щяха да бъдат необратими. Нали промените предполагат избори, изборите – мнозинства, а да не забравяме – София не е България.
БСП търси отговор защо България се изгуби в 25-годишния преход
В дискусията ще участват Янаки Стоилов, Антон Кутев, историкът проф. Андрей Пантев, Александър Паунов. Дебатите ще търсят отговори на въпросите какви и къде бяха грешките в годините на прехода, какво пречи държавата да върви напред и какво трябва да се направи. Организаторите заявяват, че дискусията няма да спести и грешките, които БСП е направила като партия.
Голямата екскурзия, границите и едно пиано
Ергин Чавушоглу, един от известните турски съвременни художници, роден в България, но с лондонски адрес, разказва за видеоинсталацията си "Прекрачване на границите".
Близо 80% от румънците не знаят истината за революцията от 1989 г., сочи проучване
Анкетираните от възрастовата група над 50 години са по-уверени от останалите за това дали знаят истината за събитията.
Видео: "Долу член първи", протестът на 14 декември 1989г.
Студентското шествие и импровизираният митинг на 14 декември 1989 г. бяха с основно искане управляващата тогава комунистическа партия да се откаже от конституционно гарантираната си ръководна роля, т.е. да се откаже от тоталитарния режим.
Мъртъв ли е режимът, от който се отрекохме
Преди 25 години на първия свободен митинг в Перник Николай Слатински пита още: Но как ние да изперем останалата мърсотия, дето умъртвява дробовете и душите ни, след като още са на власт много от сенките на миналото? И те насъскват работници cpeщy интелигенти, студенти срещу граждани.
Откъс от "Пориви и покруси/Създаването на СДС и борбата за демокрация 1989 - 1992"
"Дневник" публикува откъс от книгата на проф. Димитър Ненов, предоставен от издателството "Рива", и разказващ за събитията на 14 декември 1989 г.
Стената и след нея
Берлинската стена беше демонтирана преди четвърт век. Но очевидно са нужни още много усилия за разчистване на остатъците от нея, както и за блокиране на възможността от появата на нейни близнаци.
Матей Вишниек, писател: Да построиш фасадна демокрация не означава да изграждаш свобода
Обсебен ли е съвременният човек от идеята отново и отново да започва всичко отначало? Как историята на комунизма, може да бъде разказана за душевно болни? Известният румънски драматург в интервю за "Дневник".
Митовете на българския преход към демокрация
Управлявахме и започна изграждането на демократични институции и свобода. Очертахме дневния ред на България. Имаше кръшкания от този дневен ред, мръсни номера, отмятания, но той никога не бе отменен. През четирите години между 1997 и 2001 - правителството на Иван Костов, този дневен ред беше прилаган.
Ханджията
Изумителна е лекотата, с която лавира между съветските и американските интереси, между идеологията на ортодоксалните комунисти и критичнoто слово на дисидентите, между крилото на реформаторите и крилото на догматиците в БКП.
Устояхме, защото бяхме добри хора
Публикуваме с малки съкращения словото на Дянко Марков на дискусията в Европейския парламент под наслов "Комунизмът и несломеният човешки дух", организирана от екипа на евродепутата Андрей Ковачев
В началото на етническия път (2)
Как допуснахме разни злосторници – лъжепатриоти, лъжезащитници на националните интереси, лъжеборци за права и свободи – да отблъснат помаците от държавата и те да се свият в черупките си, да се отчуждят, а младите да тръгнат масово да се изселват в Америка, Канада, Испания и други западни държави? Как стана така, че държавните институции и нароилите се политически партии не намериха път към тях.
Фотогалерия: По сините стъпки или честването на 25-годишнината на СДС
С шествие "По сините стъпки" днес в София беше отбелязана 25-та годишнина от основаването на СДС.
Свободата е отговорност
Разбира се, че аз, както и хиляди млади хора от България, предпочитаме тази свобода. А когато нещо не ни харесва в нея, го променяме.
Михаил Неделчев за първия СДС и уникалното в историята
Литераторът и един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) проф. Михаил Неделчев разказва пред "Дневник" за ранните години на десницата, споровете и вътрешните врагове, утопиите и прагматизма в тогавашния политически живот. И настоява, че историята на създаването на СДС трябва да бъде написана от участниците в събитията от 1989 г.
В началото на етническия път
"Дневник" публикува първата част от разказа на Михаил Иванов за събитията, предшестващи връщането на насилствено сменените от комунистическия режим имена на турци и мюсюлмани, за началото на ДПС и на политическата кариера на Ахмед Доган
Учредителната декларация на СДС
Платформата освен общите искания за гражданско общество, политически плурализъм, многопартийна система, правова държава и пазарна икономика описва конкретните цели на новия съюз. Той е отворен за демократични организации и не приема фашисти, сталинисти, расисти, шовинисти и реваншисти
17% жълто
Жорж Ганчев беше фактическият символ на най-първичното и лесното в демокрацията, а именно свободата да се имитира на мига онова, което човек изпита желание да бъде=
Читателски дневник: Митът за образованието при социализма и други легенди
За 25 г. на практика отпаднаха единствено идеологическите предмети, но безсмисленото зубрене си остана. Социалистическото образование не създаваше граждани, личности, а поданици.
Евгения Иванова: Освобождението не е политическо събитие, а състояние на духа
Евгения Иванова е от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството преди смяната на тоталитарния режим. На няколко пъти е задържана от Държавна сигурност. Днес нейни врагове са предразсъдъците, клишетата и простотията. И нагласата "от мене нищо не зависи"
Дянков анализира в нова книга прехода в България
Бившият вицепремиер Симеон Дянков и известният шведски икономист Андерс Ослунд са съставители и редактори на "Голямото прераждане. Уроци от победата на капитализма над комунизма", чиято премиера е днес във Вашингтон.
Блага
Блага Димитрова не е просто интелектуалец, който е круширал в рифовете на посткомунизма. Тя е онзи неофициален, фин глас на българската душа, която страда от липсата на свобода, пали се и от най-малките нейни искри, страхува се и се колебае, когато трябва да направи избор.
"Когато се наливаха основите" - българското съвременно изкуство през 90-те
"Дневник" препубликува от портал "Култура" транскрипта на лекцията на изкуствоведа Диана Попова "Когато се наливаха основите: съвременното българско изкуство през 1990-те", изнесена на 15 ноември като част от образователната платформа "Въведение в съвременното изкуство" на Фондация Oтворени изкуства.
Димитър Бечев: Да измерваме свободата си не през сравнение с миналото, а през сегашните нужди на обществото
Важно е споменът, паметта да бъдат "обработени", критично разгледани, контекстуализирани и обсъждани в открит дебат. При това има добри и не толкова добри начини за рефлексия на миналото и неговата употреба в настоящето. В България има редица отрицателни примери, които се вървят по оста възхвала–отричане.