Идеи за изход

  • Ако това не стане и в нощта на изборите всички обявят победа, политическата криза никога няма да свърши. Тя само ще се задълбочи. Вече е ясно, че не можем да излезем от тази криза, без да чуем гласа на избирателя. Това, което не бива да позволим, е да чуем хората и да продължим все едно нищо не се е случило.

  • В българския вариант на обществен договор държавата съществува независимо и отделно от гражданите си, защото тя самата се е превърнала в основание, а не е следствие. Ето защо това не е обществен договор, а юридическа рамка за налагане на постоянен тормоз върху гражданите.

  • Какво на практика е необходимо? Преди всичко – оставка на това правителство на коалицията на безпринципността. После – нови избори, правителство с ясен мандат, Велико народно събрание, нова конституция. Трябва още преди изборите да се провежда обществена дискусия и да се търси консенсус за промени в съдебната система.

  • Изводът е, че надеждите централната власт да упражнява контрол върху местната са напълно илюзорни. Самото правителство дава сигнал към всички етажи на властта – нищо няма да последва, дори да не спазваш собствените си ангажименти. При това положение е чудно, че продължава да има удивени от това, че държавата не спазва задължения, произтичащи от европейските директиви.

  • Проф. Миглена Николчина говори за връзката на семинарите от 80-те години със събарянето на тоталитарния режим, носталгията по социализма и липсата на политически език днес

  • Управляващите са направили своя избор: те ще отлагат да обсъждат бъдещето, докато то не се стовари върху главите им. Това е безотговорна позиция по отношение на страната. "Дайте да видим дали ще издържим до май или септември" може и да изглежда смислено предложение на партийните тактици и PR-и, но то обрича страната на още шест месеца безсмислен "сървайвър", който ще засили конфронтацията и радикализацията в обществото. Партийците може и да са склонни да платят подобна цена, но държавниците между тях не бива да го правят.

  • Доц. Милена Якимова, социолог и преподавател във Философския факултет на Софийския университет, коментира връзката между студентското недоволство и антиправителствените протести от началото на годината досега, както и ролята на университета, образованието, преподавателите и студентските съвети в събитията.

  • Важен въпрос. Смислен. Навременен. Но отговорът, уважаеми читатели, няма да ви хареса.

  • Предсрочните избори наближават и най-важният политически въпрос става какво ще се случи на тях и след тях.

  • В началото на октомври Реформаторският блок представи пакет от икономически мерки. Във втората част на интервюто за "Дневник" икономистът Георги Ганев представя идеите на блока за пенсионна реформа, за необходимите промени, които да гарантират прозрачност в работата на регулаторните органи, за енергетиката, очакванията за икономически растеж и за бюджета за 2014 г.

  • В началото на октомври Реформаторският блок представи пакет от икономически мерки и даде заявка, че ще работи за изпълнението им, независимо дали участва във властта. В интервю за "Дневник" икономистът Георги Ганев, член на гражданския съвет към блока и на работната група, разработвала мерките, представя основните идеи, залегнали в пакета.

  • Ако смятате, че тестът не описва всички възможни позиции, сте прави. Тестът е хегелиански в схващането, че всичко действително е разумно.

  • "В България много дълго хората не желаеха да живеят заедно, защото не можеха да се търпят. Т..е. народът се беше разпаднал. Протестите създадоха ситуация, в която различни хора желаеха да живеят в една политическа общност и в този смисъл произведоха народ. Той се появи на площада, но никой не го чу, срещу него бяха изправени зле организирани и щедро финансирани контрапротести от разнообразни хорица, които според мен не могат да бъдат наречени "народ", казва в разговора с "Дневник" проф. Александър Кьосев.

  • Ще имаме парламент и кабинет, които работят при крайно недоверие и недоволство, което може да премине в нова протестна вълна, казва политологът.

  • Факт е, че когато протест и контрапротест се състоят едновременно, се измества драматичната граница, установена от протеста, между граждани и управление, превръщайки я в пропаст между нас, гражданите Тъкмо с цел преодоляването й питам какво ли е решението, което контра-протестиращите виждат като изход от настоящата политическа криза?

  • От началото на протестите преди 80 дни досега "Дневник" публикува поредица от анализи и коментари за причините да се стигне до политическата криза. Предложихме ви различни позиции - на социолози, политолози, писатели (писани за "Дневник" или за други медии), на читатели на сайта, както и най-интересните според екипа позиции от блоговете. Ето кои са десетте най-четени аналитични статии.

  • Аз винаги съм се осмислял като десен избирател, но на повечето си леви приятели винаги задавам вечния въпрос – няма ли да направите нещо смислено вляво? Защото парадоксът на днешния ден е, че десницата може да е в криза, но там нещо започва да се случва, дясното ще намери пътя си и ще покълне отново, но на него ще му трябва релевантното ляво, с което да спори, обсъжда, сравнява, провокира. Така работи демокрацията! А вляво няма никой – там дори не е започнал процесът на случване. Защото БСП не е ляво – БСП е престъпление!

  • До провеждането на нови избори е необходимо да се посочат причините за сегашната ситуация и начините за излизане от нея.

  • Защо едни партии са приети, а други - не, в "Реформаторския блок", какви са критериите за сравнение между отделните формации, къде се изгражда блокът - пита читател на "Дневник"

  • Протестът не оформя колективни тела, защото знае, че това ще улесни критиците му. Ще им помогне да го категоризират и опитомят.

  • Протестите и процесите, които те са способни да предизвикат, може да се окажат най-важното събитие за България от 1908 г. насам. Това ще се случи, ако успеем да създадем такава политическа система, която да отстрани или поне да отслаби всички тези не съвсем легални и изцяло нелегитимни образувания, които в момента ръководят политическия процес.

  • Деян Кюранов, политолог и социален изследовател, представи чрез "Дневник" идеята си за създаване на нова институция - граждански омбудсман, или громбудсман. Според него това ще включи гражданството като пълноправен деятел в политическото пространство, като втори стожер на демокрацията. Громбудсманът ще се избира пряко и това ще направи влиянието му, не по-малко от това на президента.

  • Гражданите се преборват за създаването – по метода на убеждението под натиск – на нова институция: Граждански Омбудсман на Република България (може и съкратено Громбудсман, че е по-неразбираемо и "страхуващо" за страхливите ) – и избираме човек за този пост на преки национални избори, като президента.

  • Участници в протеста призовават на публичен дебат "за" и "против" оставането на правителството управляващите, които вземат най-важните решения за страната - лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Лютви Местан, премиера Пламен Орешарски и вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев.

  • Един разумен диалог и нов обществен договор биха избистрили по-успешно националните идеали и биха помогнали за създаването на новите политически елити и новите водачи на нацията. Не е толкова съществено какво толкова ще пише в този договор. Има богати и спокойни и парламентарни и президентски републики и монархии. По-важното е под него да положат подписите си представителите на парламентарните, извънпарламентарните партии и двата (януарския и сегашния) протеста. И след това да го спазват!

  • Борейки се за демокрация в настоящия протест, аз вярвам, че се борим и за разумна предизборна ситуация, в която биват обсъждани въпросите на общото ни управление и биват наказвани всички, които рамо до рамо си се калят, за да ни държат погнусени надалеч. Нека да спрем да копнеем за новия човек, а да се опитаме да практикуваме демокрация по нов начин в една бъдеща предизборна ситуация.

  • Едва ли хората, които в момента протестират по улиците на България, искат да се качат отново в същия парламентарен кораб, макар и композиран по друг начин. Те искат нещо друго, така че изнамирането на нова политическа алтернатива предстои.

  • "В един толкова критичен момент Пламен Орешарски, човекът с най-високо доверие в лагера на управляващите, не каза нищо и не направи нищо. Той нито се обърна към нацията, нито защити действията на полицията, нито предприе каквото и да било действие, което да успокои хората или да предложи някакво решение. Той остана големият отсъстващ", обяснява политологът пред "Труд".

  • В първите минути на днешния ден протестиращите всеки ден вече повече от месец окончателно спечелиха своята битка. Оттук нататък няма политическа, обществена или задкулисна сила, която да спре падането на правителството "Орешарски". Големите въпроси обаче остават. Трябваше ли да се стига дотук? Какво следва? Има ли алтернатива?

  • Когато мускулите вече нямат сили. Когато дробовете се свиват, рамене се отпускат, очите не виждат. Когато слънцето изгаря, дъждът не охлажда, вятърът не носи кислород. Когато болката стане непоносима. Когато разумът и тялото крещят в един глас: "Откажи се!" Когато духът се огъва и се питаш: "Защо си причинявам това?"…Тогава те движи само Целта.