На фокус – Основните права в ЕС

  • През 1976 г. Людвиг Минели, швейцарски журналист от Цюрих, публикува разследване в местен всекидневник, в което обвинява компанията Теле-Репертоар и нейния изпълнителен директор във финансови измами. Подобна статия се появява и в друго издание, като авторът й впоследствие е осъден за клевета. Твърденията на Минели така и не биват доказани, а Теле-Репертоар повдига обвинение и срещу него в щвейцарски съд в Цюрих.

  • Българите, за разлика от западноевропейците, не търсят често защита на правата си като потребители в съда. Според Богдан Николов, изпълнителен директор на "Активни потребители", това трябва да се промени. Експертът даде и съвети на потребителите как сами да се защитават, за да не се стига до съдебни спорове.

  • Без сватбено пътешествие, със забрана да напуска страната, без задграничен паспорт...В такава ситуация се оказва български гражданин, пожелал да прекара медения си месец в чужбина, който обаче притежава фирма, натрупала задължения над 5000 лв. към данъчните. До края на 2009 г. такива ситуации възникват много често, независимо дали задлъжнелите българи искат да пътуват в страна членка на ЕС, или да преминат границата на трета страна.

  • Европейските потребители обаче могат да срещнат проблеми при различни стоки и услуги, затова и конкретни защити са осигурени в различни директиви на ЕС – Директива за някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, за защита на потребителя по отношение на договорите от разстояние, за обозначаването на цените на продуктите, предлагани на потребителите и др.

  • "Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение", се казва в чл. 14 на Хартата на основните права в ЕС, който регламентира и задължителното безплатно обучение. Безспорно свободният достъп до образование поне засега е един от основните позитиви от еврочленството на България, като поне 70% от българите посочват, че виждат в Евросъюза основно възможност да се учат в европейски университети (данните са на Алфа Рисърч).

  • "Няма правна система, в която свободата на словото е неограничено." Във всяка правна система има граници с различен обхват, които ограничават свободното изразяване. Това не означава цензура, която е изрично забранена в българската конституция (чл. 40, ал. 1), а просто поставя предели, за да бъдат осъществени други права.

  • Поради важността си обаче защитата на интелектуалната собственост намира място и в Договора от Лисабон, регламентиращ създаването на европейски права за интелектуална собственост. Целта е да се гарантира единната защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза, и да се въведе на централизиран режим за издаване на разрешения и осъществяване на контрол.

  • Разбира се, трудно е да се говори за напълно равно третиране между всички граждани на ЕС, особено като се има предвид легалното наличие на преходни мерки, които забраняват на гражданите на новите страни членки да работят в някои страни. Най-засегнати от това са българи и румънци, особено ниско квалифицираните, чието третиране в страни като Великобритания не е далеч от дискриминационното.

  • Самолет, жилище, възстановяване на данъчен кредит – общото между тези на пръв поглед несъвместими думи е това, че някой притежава правото на собственост над тях. Правото на собственост е най-обширното икономическо право, но не се ограничава само до притежанието и управлението на вещи. То може да се отнася и за концесии, лицензи, акции, търговска репутация, вземанията, признати със съдебно решение.

  • Още през 1986 г. Съдът по правата на човека в Страсбург подчертава по делото "Лингенс срещу Австрия", че свободата на изразяване ''представлява един от най-важните фундаменти на демократичното общество и едно от основните условия за неговия прогрес и изявата на всеки един индивид''. В решението си по делото "Лингенс срещу Австрия" Европейският съд е приел, че налагането на санкция на журналист, изразил негативно отношение към политическа фигура, е равносилно на цензура, която вероятно цели да го обезкуражи да критикува в бъдеще.

  • Практиката на полицейската и съдебната власт в България си остава непроменена, като често хората са държани необосновано дълго в арестите, без да бъде предоставена съответна на закона и Европейската конвенция за правата на човека мотивация за лишаването им от едно от основните им човешки права – правото на свобода и сигурност.

  • В България все още няма състав в Наказателния кодекс, който да определя изтезанията като престъпление, каза председателя на Българския хелзински комитет Красимир Кънев. По този начин държавата остава може би последната в Европа, в която няма законов път за наказание на извършени изтезания.

  • В обществото битува представата, че Съдът в Страсбург защитава само ромите и престъпниците и държавата трябва да изплаща обезщетения с пари от бюджета само на тях. Въпреки че в действителност се завеждат и такива дела, тези две групи не са единствените, които търсят обезщетение от България чрез ЕСПЧ.

  • Означава ли това, че съм публична личност, че всеки има право да се рови в личния ми живот, и в медиите да се дискутират здравето или сексуалните ми връзки? Мога ли да бъда заснет без съгласието ми, и на другия ден лицето ми да бъде показвано по телевизията? Доколко властите могат да следят личната ми кореспонденция, или да ме подслушват под претекст , че разследват извършено престъпление? С постоянното развитие на медиите, засилената употреба на технологии, както и новите видове общуване, тези въпроси стават все по-актуални и надали има човек, който да не се замисля върху тях.

  • До днес Европейският съд по правата на човека в Страсбург е установил незачитане на забраната за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне в сравнително висок брой дела срещу България – приблизително 40.

  • От декември миналата година европейските граждани освен Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи вече имат още един правен инструмент, който защитава правата им – Хартата на основните права на Евросъюза. Необходим ли беше обаче на европейците допълнителен документ, който да гарантира правата им.

  • Правото на свободно движение гарантира свободното, безвизово придвижване на европейски граждани във всички държави-членки.

  • Чрез своята практика съдът създава принципа на държавна отговорност за вреди, причинени на гражданите заради нарушения на европейското законодателство. Той дава право на европейските граждани да съдят държавата си пред национален съд при няколко условия.

  • Правата на европейските граждани са основен стълб както на законите, така и на политиките и инициативите на ЕС. Огромна част от интересните случаи, превърнали се в прецеденти в съдебната практика на Съда на ЕС, са базирани именно на случаи на дискриминация и неравностойно третиране.

  • Амбицията на ЕС да надхвърли измеренията на чисто икономически съюз и да престане да бъде политическо джудже на световната сцена е пряко свързана както с постепенното изграждане на единна външна политика на Съюза, така и в превръщането му в съюз на общи политически и граждански ценности.