Не виждам за кого

  • Кадрите наистина решават всичко. И френският сталинист Морис Торез може да спи спокойно на гробището "Пер Лашез" като създател на една политическа каста. Торез, използвайки съветския опит на висшите партийно-административни школи, създава във Франция прочутата Национална школа по администрация (ENA) – ковачницата на висши кадри за цялата френска държавност.

  • Тези избори нямат значение сами по себе си. Те са електорален маркер в прехода към нова политическа структура в страната.

  • Този текст публикувахме на 13 януари тази година, когато се отбелязваха 150 години от рождението на Алеко Константинов. Решихме да го преговорим и днес в деня на изборите. Гласувайте и направете информиран избор.

  • Датата е 10 май 1923 г. - точно преди 90 г. Предстоят парламентарни избори и една млада жена е решена да упражни правото си на свободен глас. Нейният началник обаче не споделя вижданията й и й посочва къде точно да постави върха на молива си върху бюлетината.

  • Остават 2 дни до изборите, а отговор на въпроса "за кого", така и не се появява на хоризонта. Може би мъглата е прекалено гъста, а най-вероятно слънце така и няма да изгрее, но това със сигурност няма да ме спре да упражня правото си на вот. Да, въпреки тоталното отсъствие на диалог и разбиране между политическите сили и младите хора, с огромни усилия ще подбера някого и ще дам гласа си. Силно се надявам масово хората да направят същото. Защо обаче сме поставени в такава ситуация?

  • Четири или пет партии ще влезнат в парламента? Този път освен социолозите, питайте и бумейкърите.

  • Ако ти не гласуваш, някой друг решава вместо теб. Това е най-краткият отговор на въпроса "Защо трябва да се гласува?". Целта му е да провокира хората, които не планират да отидат до урните или се колебаят, да се замислят защо е важно да го направят. И ако може да ги убеди, че отказът от гласуване на 12 май не е решение, дори когато са все повече разочаровани и не вижда за кого да дадат своя вот.

  • Програмите на двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП, са най-безинтересни. На "Атака" е откровено фантасмагорична и популистка, ДСБ и ДБГ са направили доста стилни и разбираеми документи – този на ДСБ е една идея по-сериозен, макар и доста овехтял, докато този на ДБГ е по-иновативен, въпреки липсата на фокус. "Зелената" програма блести със своята точност, фокусираност и конкретика, но губи с нереалистичността и практическата неизпълнимост на някои от мерките си.

  • Отново ще се изправим пред изпитание – пореден тест за българското общество и онези политически партии, които решат да носят особена отговорност, простираща се извън тясно партийните им фиксации. Нужно е да се запасим с търпение, защото процесът няма да е нито бърз, нито лесен.

  • Повече от половината избиратели ще гласуват - това е висока активност на фона на неясните послания. Изборът ще е първосигнален, защото по-високо усилие няма на какво да се опре. Все пак, ако някои случайно реши да мисли, не е лошо да знае следното.

  • За какво си говорят хората в Батак и Сърница преди изборите - вторият репортаж на екипа на "Дневник" от Родопите.

  • Кои са първите три стъпки за реформа на съдебната система? Това беше въпросът от общо осем, който вие читателите на "Дневник" класирахте на първо място и определихте като най-интересната тема за предизборен дебат.

  • Наричат ги местни феодали - лично или чрез подставени хора държат общинската власт, готвят се и за централната. Моделът да си един от големите "работодатели" в малко градче и да поставиш в зависимост хората е типичен за две балкански общини в София-област - Ботевград и Етрополе.

  • "Дневник" публикува серия от интервюта с представители на основните политически партии, които имат шанс да влязат в парламента, както и тези, чиято политика вълнува читателите. Потърсихме лидерите на ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", "Движение България на гражданите", ДСБ и "Зелените". Продължаваме с Георг Тупарев, съпредседател на‭ "‬Зелените‭".‭ ‬Има собствен бизнес със софтуеър,‭ ‬живее и в България,‭ ‬и в Холандия,‭ ‬но в момента повече се в България.

  • Какво мислят хората в населените места в района около Кърджали.

  • Фолклорната икономика може да се определи като наивно обяснение на света, което вижда в стопанството разпределение, а не създаване на доход и не схваща елементарното положение, че един доход, преди да бъде преразпределен, би трябвало да бъде произведен.

  • Всички тези мерки няма да са по вкуса на притиснатата среда, защото все пак тя е тази, която плаща данъци, трепери за работните си места, има някакви спестявания в банките, които не иска да се обезценят. На фона на тези дълбинни нагласи, новите дрехи на партийния елит може да се окажат леко и прозрачно наметало, под което тоалетът си е традиционен.

  • Дали заради кризата или с едно на ум за харчовете, ако се наложат нови избори до края на годината, в тази кампания партиите са осезаемо по-пестеливи на плакати, билбордове и тв клипове.

  • "Дневник" публикува серия от интервюта с представители на основните политически партии, които имат шанс да влязат в парламента, както и тези, чиято политика вълнува читателите. Потърсихме лидерите на ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", "Движение България на гражданите", ДСБ и "Зелените". Продължаваме с председателя на "Демократи за силна България" и бивш министър-председател (1997 - 2001) Иван Костов.

  • "Дневник" публикува серия от интервюта с представители на основните политически партии, които имат шанс да влязат в парламента, както и тези, чиято политика вълнува читателите. Потърсихме лидерите на ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", "Движение България на гражданите", ДСБ и "Зелените". Публикуваме интервю с председателя на "Движение България на гражданите" и бивш еврокомисар Меглена Кунева.

  • И защо изобщо да очакваме, че старите партии ще променят нещо за добро, че ще подобрят положението на хората, след като ще ги вкараме пак в Народното събрание?! Там ще са почти същите депутати, които си знаем, те ще излъчат (евентуално) правителство, каквото сме виждали... И така до следващия път, когато и да е той. Докато обществото не разбере, че кризата не е добра за старите партии, но е добра за него.

  • И защо изобщо да очакваме, че старите партии ще променят нещо за добро, че ще подобрят положението на хората, след като ще ги вкараме пак в Народното събрание?! Там ще са почти същите депутати, които си знаем, те ще излъчат (евентуално) правителство, каквото сме виждали... И така до следващия път, когато и да е той. Докато обществото не разбере, че кризата не е добра за старите партии, но е добра за него.

  • В следващите дни "Дневник" ще публикува серия от интервюта с представители на основните политически сили. Потърсихме лидерите на ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", "Движение България на гражданите", ДСБ и "Зелените". Започваме с ГЕРБ. Тъй като от пресцентъра на партията съобщиха, че председателят Бойко Борисов няма да дава интервюта по време на кампанията, затова разговаряме с Томислав Дончев.

  • Тази седмица, подразнен от почти всички предизборни икономически платформи на партиите в България, които поголовно обещават вдигане на доходите на хората и създаване на нови работни места без тежки и болезнени промени в нереформираните сфери на държавата и обществото, бях решил да прочета спокойно програмите в тази им част и да видя как точно това ще се случи (или по-скоро как се обещава, че ще стане). Междувременно обаче избухна скандалът с проверката на прокуратурата за незаконно подслушване на политици, журналисти и бизнесмени от МВР, или т.нар. български "Уотъргейт", и си дадох сметка, че по скромното ми мнение всъщност никога икономическите програми не са решавали изборите у нас.

  • Щедрите обещания са осезаемо по-малко от това, което можем да прочетем при конкуренцията, а в социалната програма стоят декларации като – "никакви нови данъци, осигуровки и такси".

  • Проблемът е, че мнозинството от тези млади хора въпреки политическото си поведение и осъзнаването на отговорността все още не се интересуват от политика. Съвсем скоро обаче те ще концентрират в себе си такова количество власт, че политиката няма да има избор и ще пристъпи към тях.

  • Изборът на Европа не е между икономии и растеж. Европейските лидери по-скоро трябва да избират между гъвкавост и твърдост, между това да позволят на избирателите да правят грешки или да загубят легитимност. Българската криза показа, че без надежда, финансовата стабилност е просто другото име на стагнацията.

  • Само няколко дни след като Бойко Борисов подаде оставка и политиците преминаха в режим "извънредни избори", част от избирателите усетиха липсата на алтернатива за вота на 12 май. Така се роди кампанията на "Дневник" - "Не виждам за кого да гласувам".

  • Днес протестните партии отразяват съвсем точно най-бурните моменти от демонстрациите – абсолютно хаотични, без ясни водачи, без да знаят за какво се борят. И отново пораждат съмнения за задкулисни игри – този път може би по-основателни, отколкото в средата на февруари.

  • Често – включително в България – малки партии имат смислени, добре изготвени програми, предлагат реалистични решения на важни въпроси и разполагат с относително почтени хора, които биха могли да работят за реализирането на тези решения.