Прочит на историята
"Отечество, не си ли достойно за любов": 175 години от рождението на Иван Вазов
Патриархът на българската литература е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот.
Прогонването на сънародниците турци, или за паметта и травмата
Фотоизложба и поредица дискусии отбелязват печална годишнина от принудителната емиграция на българските турци през 1989 г.
Априлското въстание обърна погледа на света към България
Анкетната комисия на Юджийн Скайлер изнася безспорни доказателства за жестокостите, предизвикали гневната и съчувствена реакция на светапредизвикали гневната и съчувствена реакция на света.
"Ние сме мъртъвци, временно пуснати в отпуск": атентатът в църквата "Света Неделя" 100 години по-късно
Не е ли било възможно да бъде предотвратен атентатът? Вярно ли е, че царят е бил предупреден и затова отсъства? Защо тези хора стават атентатори - и други въпроси с отговор от две конференции, на които "Дневник" присъства.
"Бреговете на Бохемия" - между историята, фикцията и мистификацията
Сложно произведение е романът на Румен Денев, пълно с условности, без поука и оптимизъм, още повече "исторически".
Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата
Засега в ръцете ни е само първият том, възможно е пълната му публикация да е в десетина тома, което ще я превърне в едно от най-мащабните свидетелства за културната история на НРБ
"Тишина във форма на прегръдка": Мария Степанова и паметта за миналото
Тя е една от най-награждаваните съвременни руски авторки, съвсем скоро ще посети България и ще има втора своя книга, преведена на български език.
"Конгломератът "Автокрация": Ан Апълбаум демаскира диктаторите в новата си книга
Откъс от "Конгломератът "Автокрация". Диктаторите, които искат да управляват света", която излезе на български.
Репортажи и есета на Димитър Кенаров са събрани в сборника "Българската следа"
"Дневник" публикува откъс от книгата.
На второ четене: "Всички са свободни"
Книгата на Михаил Зигар може да се разглежда като своеобразен руски вариант на "Фермата на животните" на Оруел, но с (истински) хора.
История на женското здраве(опазване)
Преглед на някои ключови исторически моменти.
По буквите: Спигелман
Най-сетне култовият графичен роман "Маус" се появи на български език. Едва ли би могло да има по-подходящ момент за публикуването му.
Проф. Каприев в новата си книга: Популизмът има естествен нагон към авторитаризъм и тоталитаризъм
"Дневник" публикува откъс, предоставен за читателите специално от автора.
Какъв е истинският смисъл на националните празници
Те са покана да погледнем навътре към себе си и напред към дните си.
Забравеният майстор строител на паметника на Шипка
Откъс от историческото изследване "Свещеният триъгълник", посветен на майстора, ръководил тежкия строеж на Паметника на свободата.
Трети март и несвободата на освободителите
Иронията е, че нашите освободители от османска власт сами не са се сдобили със свобода и до ден днешен.
Мартин Иванов, историк: Разстрели "в името на народа" е имало и преди, но Народният съд институционализира терора
Народният съд се възприема като един исторически шанс да се справиш с абсолютно всички, които по някаква причина биха могли да застрашат монопола на властта, казва историкът пред "Дневник".
Изгубеното наследство: Президентът Желев, Фройд и днешната геополитическа ориентация
След конференцията в Мюнхен България изглежда по-близо до Кремъл вместо до Запада.
Легенди срещу реалност. Невъзможните поуки от политическата криза през 1996 и 1997 г.
Какво се случи тогава и защо сега е малко вероятно по-добро държавно управление?
Синдромът "Ялта" и световният ред
Интересно дали Путин не би използвал формулата на Сталин пред Тръмп?
Даниел Вачков, историк: Екзекутираните правителства са имали една цел и тя е постигната - България да не бъде въвлечена във войната
Трагичният абсурд на българския т. нар. народен съд е, че осъжда политическия елит за действия, противоположни на обвинението за въвличане на страната във войната.
"Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд": Обвинението се дирижира от Москва
Историците Поля Мешкова и Диню Шарланов са едни от първите, които успяват да влязат след промените в недостъпните по време на комунистическия режим архиви и да опишат "народния съд".
Желю Желев или за пътя от дисидента до "люспата"
На първите президентски избори, проведени през 1992 г., за него ще гласуват над два милиона и половина души; шест месеца по-късно партията, която е основал, ще се обърне срещу него. Онзи, който е убеден, че демокрацията е най-вече съгласие, ще раздели обществото като никой друг в новата ни история.
Роман на Теодора Димова ще е в центъра на дискусия за убийствата на "Народния съд"
В "Поразените" писателката разказва за живота на три жени и дете, чиито съдби са белязани от тези трагични събития.
"Народният съд" и политическите митове около него
Навършват се 80 години от разстрела на народните представители от 25-ото Народно събрание, осъдени от т. нар. Народен съд.
Билетче от 6 стотинки: Темата за престъпленията на комунизма съзнателно се изтласква
Уж солдатът с шмайзера го няма, но не съвсем, не съвсем.
Ана Бакеро ще представи в София романа си за Мафалда – сестрата на царица Йоанна
"Принцесата от "Бухенвалд" беше публикуван на български език миналата година в превод на Стела Илиева.
Точно в това се изразява баналността на злото
В момент като този най-лесно е да изпаднеш в конформизъм. И един ден да обясняваш, че не си бил съучастник.
80 години от освобождението на Аушвиц: най-бруталната машина за убийства на нацистите
Там са избити най-малко 1,1 милиона души – повече, отколкото във всеки друг концентрационен лагер.
Ще позволи ли Борисов да се съсипе каузата на прехода – разкриването на агентите от ДС
Отговорността ще е изцяло негова. Позорът също, ако клекне на онези, за които се кълнеше, че няма да управлява с тях.