Главният асистент по римско право Теодор Пиперков почина във вторник от масиран инфаркт. Той бе един от най-обичаните и уважаваните преподаватели.

Теодор Пиперков , роден на 6 юли 1958 г., е завършил право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1984 г. Специализирал е в Хамбургския университет. Член е на Дружеството за германско-българско правно сътрудничество. Той е и заместник-директор на Института по германско право към Юридическия факултет на СУ. Преподава римско право в СУ от 1986 г.

По повод кончината на Пиперков "Дневник" препубликува прощалното послание от сайта kultura.bg на

Иван Билярски и Георги Каприев

THEO NOSTER

В памет на Теодор Пиперков (1958-2013)

Отиде си, приятелю. Отиде си така, както и там, където истински живя – в аудиторията. Отиде си и остави след себе си празнина, която никога няма да бъде запълнена. Не знаем дали ти отнякъде ще можеш да прочетеш тези редове. Вярваме, че си на по-добро място, където редове като тези, които тук пишем, са ненужни. Те са за нас, които все още се борим за нещо – за успех, за реализация, за доказване на идеи, за доказване, че ни има, за обич, за суета или за отчет.

За нас именно ще кажем, че си отиде един от не многото истински интелектуалци, с които човек можеше да обсъди някоя теза, да изпие чаша вино, да обсъди морала на средата, в която живеем или да потърси подкрепа в труден момент. Той бе един от тези, които истински разбираха правото отвъд видимото, конкретното, прагматичното. Той можеше не само да го разбере, но и да събуди интереса към него у студентите, да ги научи да разбират.

Тео бе учител, който обичаше работата си и научи и другите да обичат. Затова вероятно и бе толкова обичан от своите студенти. Учеше ги не само на римско право, не само на право, но и на морал и живот. Затова остана с тях и до края си – когато ги плюеха или изпращаха мутри срещу тях. Няколко поколения юристи са формирани и от него, при това в първите си стъпки в ученето, през първите месеци в университета. Те ще го помнят и обичат, а когато се оценява успехът на един преподавател и учен, трябва да се има предвид и обичта, която е спечелил у учениците си, както и успехите на неговите ученици. В това отношение Теодор Пиперков е извънредно трудно достижим.

Отиде си рано, много рано, приятелю, и остави след себе си и болка, и празнота, и обич. Тази обич ти донесе и най-голямото признание и най-големия успех, за които човек може само да мечтае. Не ние, твоите приятели, а твоите ученици са те назовали по примера на великия Гай.

Те те наричат Theo noster.