Франческо Роси, италианският кинорежисьор, който през 60-те и 70-те години разказваше във филмите си за престъпността и корупцията в страната, почина на 92 години в събота.

Той е роден в семейство от средната класа в Неапол и израства във времена, когато градът е в ръцете на корумпирани политици и босове от подземния свят. По-късно Роси се мести в Рим, където започва да разказва за мрачната страна на италианското общество.

Вдъхновен от следвоенната вълна на италианския неореализъм, режисьорът направи впечатление през 1962 г. с филма си "Салваторе Джулиано". В него се разказва за сицилиански престъпник, убит през 1950 г. от полицията или от друг мафиот.

Международната известност идва с "Аферата Матеи" (O Caso Mattei,1972) за петролния магнат Енрико Матеи, загинал при неизяснени обстоятелства със самолета си през 1962 г. С този филм Роси спечели голямата награда на кинофестивала в Кан през 1972 г.

Но първото голямо признание е за "Ръце над града" (Le Mani Sulla CIttà, 1963), който му донесе "Златния лъв" на фестивала във Венеция. В тази драма за корупцията в Неапол главната роля игра американецът Род Стайгър. Зрителите са запомнили как в началото на екрана се появяват панорамни снимки на града и надпис: "Хората и фактите в този разказ са измислени, но обществената реалност, от която са родени, е автентична."

През 1967г. Роси направи "лирично отклонение" с романтичната история "Повече от чудо" с Омар Шариф и София Лорен. Но политически ангажираните му произведения са тези, с които той развълнува италианската публика през 70-те години, когато страната бе в т.нар. оловни години на кърваво насилие, предизвикано от крайно леви и крайно десни групировки.

През 2012 г. Във Венеция му бе връчен "Златен лъв" за цялостен принос към киното.