В памет на Кристиан Таков: Самоиронията на свободния човек
Дълбоко ерудиран интелектуалец. Надарен и с интуиция юрист. Владеещият публиката оратор. Човекът, за когото справедливост, почтеност, добро и зло не бяха само думи. Обичащият правото и студентите си преподавател. Юристът с активна гражданска позиция в битката за промяна - до края.
Все определения, изричани в памет на доц. Кристиан Таков от мига на страшната вест през последните повече от 24 часа (опелото ще бъде на 16 юли (неделя) от 14 часа в храма "Св. Седмочисленици" в София.)
Свободният и душевно щедър човек
- е моето определение за Кристиан Таков, сякаш то му приляга най-точно. Не е случайно, че в своята лекция за справедливостта, изнесена пред студенти по право миналия октомври в 272-ра аудитория, той посочва свободата на духа като условие за достижимост на справедливостта. Онази справедливост, която е кодирана едновременно в правото и в нравствеността, но не е закована в материята на закона, както би ни се искало. А би ни се искало - успокоява ни ученият, за да ни бъде по-лесно да боравим с нея.
Който въздава справедливост, всъщност страда, защото е предназначена за други - изкушение за цитиране е всяка публична лекция на доц. Таков - той владееше аудиторията магнетично. В последните часове негови колеги, студенти (бивши и настоящи), приятели и дори непознати, които са го уважавали, споделяха в негова памет цитати от различните му изяви. Някои дори призоваваха колко важно е това да се прави - да се слуша, да се чете, да се говори върху словото му.
"Със сигурност тези от вас, които са очаквали от тази лекция просветление и яснота за справедливостта, са останали разочаровани. Дано обаче да сте очаровани от предизвикателството, с което ви сблъсква бездната на неяснотите и изправените пред вас върхове на отговорността, които трябва да изкачите сами. Аристотел оправдава справедливостта и останалите три добродетели - мъдростта, смелостта и умереността, по следния начин: "Който постигне тези добродетели, достига до блажения живот." Да, до блажен живот чрез справедливост можем да достигнем, само че този блажен живот няма да е за нас, а ще е за тези, за които осигурим справедливостта. Защото, който я дири и който я въздава, всъщност страда. Тя винаги облагодетелства другите. По тази причина справедливостта е в компанията и на умереността, и на мъдростта, и на смелостта!", каза той пред студентите в края на октомври миналата година.
Ти си смел, казал някой на Кристиан Таков и го попитал каква е цената на смелостта му. В своя личен блог университетският преподавател отговаря: "Още не зная. Ако знаех цената на смелостта, щях да съм или безразсъден, или пресметлив. Но не смел."
А смелостта му е всъщност преданост към истината, непритворност пред фактите, открити очи за пороците на правосъдието, неуморимост и дълготрайна неотстъпност за преодоляването им.
"Доброто и злото са въпрос на избор, а свободата е вродена. Но за да упражниш свободата на избор между доброто и злото, първо трябва да ги различиш", бе написал той в блога си по друг повод преди време.
"Който засажда дърво, знае, че друг ще ползва сянката му"
През юли 2012 г. Таков беше предложен за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота - предложиха го 7 граждански организации, но нито една парламентарна партия не го номинира. Ако беше подкрепен от парламента тогава, със сигурност отиващият си сега ВСС щеше да е по-различен.
Не устоявам и на изкушението да цитирам нашироко какво написа Таков през 2012 към съгласието си да бъде предложен, защото е свръхактуално сега, когато предстои изборът на новата парламентарна квота на ВСС. След като изброява мерките, за които той би настоял да се приемат: на първо място, "немислима за мнозина прозрачност, но не от естество да осуетява разследвания на черни субекти до бели покривки" (намек за проваленото разследване на връзките на членове на предишния ВСС с Красьо Черния - бел. ред.), той пише:
"Избирането ми за член на ВСС би означавало драстична промяна на досегашното ми битие. Освен достатъчното плюсове, които тази позиция би ми дала, тя ми носи два много съществени минуса.
Първият минус е, че от индивидуалистичните висини на университетското преподаване ще трябва да премина в уморителното битие на колективен орган, с чието мнозинство понякога няма да хармонирам. А ако дисхармонията стане нетърпима? Житейският ми опит и възрастта могат да ми спестят много от разочарованията, които дебнат младостта. Отдавна вече не съм екстремен привърженик на глуповатия и нетърпелив принцип "Всичко или нищо". По-добре нещо. По-добре постепенно, нежели никак. Който засажда дърво, знае, че вероятно друг ще ползва сянката му. Аз знам това. Знам още, че блатата, преди да се отводнят, трябва да се познаят. Хвърленият в блатото камък не го премахва, но може да е предвестник на изчезването му. Ако ли пък безнадеждността надделее над силите - няма да съм нито първият, ни последният, който напуска топло, но душно място.
Вторият недостатък е, че преминаването ми от битието на преподавател и частно практикуващ юрист в това на високоплатен служител ще доведе до сериозно и трайно намаляване на досегашните ми доходи.
Причината да го преглътна е една любов. Любовта към правото. Не към днешното му битие, а към дълбоката му и вечна същност. За любовите си плащаме. В случая цената е в пари и мисля, че е неустоимо ниска."
Ирония, която щадеше неразбиращия
Самоиронията и иронията на Кристиан Таков бяха невероятен психологически феномен. Усмивката му към другите всъщност изразяваше не високомерното снизхождение и опрощение към неразбиращия, а топло човешко разбиране и уникално сродяване с ближния, почти в библейския смисъл. Така съм си представяла винаги широтата на духа, така съм си превеждала и клишето за добрия, достоен човек...
Спомням си лекцията на доц. Таков през февруари 2016 г., пак в 272-ра аудитория, под наслов "Приватизация на обвинението". Което - оказа се, означавало да се освободи държавата (в лицето на прокуратурата) от обвинителната функция и всеки гражданин сам да повдига обвинение пред съда срещу всеки за всичко по своя преценка.
Това обобщение на идеята предизвика възторг у едни слушатели (естествено сред споделящите либертарианските тежнения за пълно освобождаване от държавата) и недоумение с нестроен хор от възклицания и въпроси у останалите студенти по право в залата.
Ораторът Таков говореше с изящна лекота - беше поканен от либертариански клуб и съответно възпитано се отблагодаряваше за поканата. Но наред с мотивираното си критично становище за актуалното състояние на държавното обвинение той си даваше сметка за екзотиката на идеята му и същевременно долавяше как съвсем насериозно я приемат и едните, и другите сред аудиторията. И с усмивка посочваше опасните съпътстващи ефекти на "приватизацията на обвинението" - на първо място, пълното отчуждаване на гражданите от държавата, ако тя се освободи изцяло от основни функции. С което предизвикваше недоволството на либертарианците в залата и одобрението на опонентите им. И се усмихваше.
На другия ден се появиха сензационни заглавия, че Таков предлага частна прокуратура. Не, доцент Таков не предлагаше това - той просто владееше не само словото, той владееше играта - с добронамереност, с финес и с мярка, щадящи аудиторията. И когато съзираше риска от заблуда на слушателите си, разбулваше сам загадката.
Така направи и на онази лекция за приватизацията на обвинението, като каза накрая с обезоръжаваща самоирония: "А сега давам думата на съдия Здравка Калайджиева - за да ме разбие."
Просветителски умения
Всяка публична лекция на доц. Таков наподобяваше просветителски урок. През есента на 2013, в разгара на протестите срещу кабинета "Орешарски", студентите, които бяха окупирали университета, го бяха поканили да им изнесе сказка. А той изнесе анализ на току-що написания проектозакон за офшорките от Делян Пеевски и Йордан Цонев. Лекция, от която стана ясно, че проектозаконът е написан, защото може да бъде заобикалян, ако стане закон, докато същевременно благовидно е пропагандиран като борба за прозрачност на всяка собственост. И тази яснота в анализа бе постигната от него с чисто експертен прочит на проекта, облечен в най-точните метафори, запазената марка на оратора.
Но "моята" реч на доц. Таков си остава онова негово обръщение пред завършващите право във Великотърновския университет през юли 2014 г.
"Търсете себеподобни и се обединявайте - не в партии, а по симпатии и активна подкрепа. Защото много страшна е самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте." И още: "Пазете правото, дори от закона."
Видях Кристиан Таков преди месец, може и повече, без да знам, че е болен. Сигурно съм имала стреснат вид и той ми се усмихваше - "Ти не можеш да ме познаеш"... Искаше да ме пощади. Мене, здравата. Разказа ми, че млад депутат от БСП, доскорошен студент, го е предложил за член на Висшия съдебен съвет, но не достигнали гласовете да го издигне парламентарната група. Изненадал се, че все пак доста депутати са го подкрепили. И добави през смях: "Уж съм техен по комунистическото ми потекло, а все не ставам..." (Недоброжелателите му и Пеевските медии при липсата на аргументи срещу тезите му за съдебната система и реформа го атакуваха само или че братът на дядо му е Пеко Таков, член на Политбюро на БКП, или че бил протестър през 2013 г., или че подкрепял "Да, България".)
Какъв човек
Като какъв човек се определяте - на това питане от рубриката "20 въпроса" на "Капитал light" Кристиан Таков отговаря: "Добронамерен. Тоест пътеводител към ада." Със самоиронията на мъдрец.
Беше добър, достоен, смел и различен човек. А не продукт на ситуацията, не герой от случайно стечение на благоприятни обстоятелства. От него получих утешението за най-деструктивната моя черта: че постигнатата цел е неудовлетворителна по даденост, а пътят към нея е всичко... Така кратко и точно го беше казал някъде Кристиан Таков.
Много от написаните и изречени от него думи звучат като сентенции. Проблясват като търсени светлини в тунел. Някои са се запечатали в паметта ми:
"Там където няма срам и страх, прозрачността е безсилна."
"Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте. Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоним по пътя на злото."
Поклон пред паметта му!
Бел. ред. Опелото ще бъде на 16 юли (неделя) от 14 часа в храма "Св. Седмочисленици" в София.
| От блога на Кристиан Таков Който се захване да оправя световното зло, често забравя за сърцето на тоя до него. И вземе, та го прегази, защото погледът му е впит някъде "нагоре". .... Ако някой говори неясно, това значи три неща: или сам въобще не разбира какво приказва; или ви лъже; или и двете. .... Не гледайте интервю, в което водещият е отишъл на крака в злачно-сенчест кабинет, та да подаде удобни въпроси на благосклонен властник. .... Не е злонамереност, а незнание. Министър-председателят на България предлага председателят на ВКС "да мине на негова територия" и да го бие на избори. Очаква се предложение и за по една канадска. (...) Министър-председателят демонстрира пълно незнание как функционира разделението на властите. Не злонамереност. Незнание. |