Мадлин Олбрайт, първата жена на поста държавен секретар на САЩ, почина на 84 години от рак, съобщи семейството ѝ.

След успешна академична кариера тя стана съветник на Бил Клинтън и когато стана президент, той я назначи през 1993 г. за постоянен представител на САЩ в ООН.

Това бе време, в което САЩ заеха изчаквателна позиция за войната в бивша Югославия, давайки предимство на дипломацията. Вашингтон не спря конфликта и кланета като това в Сребреница. Тогава - включително заради неспособността и на Европа да реши проблема - Вашингтон се намеси с НАТО и принуди сърбите и Слободан Милошевич да приемат споразумението от Дейтън (1995).

Също при мандата ѝ в ООН твърде късно дойде реакцията на геноцида в Руанда (1994), в който загинаха близо 1 млн. души. Но и в двата случая тя настояваше за силова дипломация и, когато трябва, употреба на военна сила. Веднъж тя раздразни шеф на Пентагона, като попита защо военните поддържат повече от 1 милион мъже и жени под оръжие, ако никога не са ги използвали.

Клинтън ѝ повери американската дипломация, както и един от най-приближените до президента постове, на 23 януари 1997 г. и тя остана на поста до 2001 г.

Родена през 1937 г. под името Мари Яна Корбелова в Прага, тя бе енергичен защитник на американските интереси и демокрацията, особено в Източна Европа, току-що отхвърлила комунизма. Олбрайт беше прочута с обичай си да изпраща негласни послания с брошката, която си поставяше на срещи и публични прояви.

Тя бе активен защитник на това повече жени да навлизат в политиката, администрацията и дипломацията и поради това подкрепяше тогавашната външна министърка на България Надежда Михайлова. След като управлението на Клинтън и 90-те години на миналия век приключиха, Олбрайт се превърна в икона за поколение млади жени, търсещи вдъхновение в стремежа им към възможности и уважение на работното място. Олбрайт обичаше да казва: "Има специално място в ада за жените, които не си помагат".

Опитът на Олбрайт като бежанец (семейството ѝ бяга в Лондон през 1939 г.) я подтикна да настоява Съединените щати да бъдат суперсила, която използва това влияние. Тя искаше "мускулест мултилатерализъм", каза Джеймс О'Брайън, старши съветник на Олбрайт по време на войната в Босна.

Още в началото на администрацията на Клинтън, докато тя неуспешно се застъпваше за по-бърз и по-силен отговор в Босна, Олбрайт подкрепи трибунал на ООН за военни престъпления, който в крайна сметка вкара архитектите на тази война, включително сръбския президент Слободан Милошевич и лидерите на босненските сърби, в затвора.

Болезнените уроци, научени в Руанда и Босна, послужиха на Съединените щати в Косово, когато Вашингтон видя как по-мощните сърби започват програма за етническо прочистване на етнически албанци. НАТО отговори с 11-седмична кампания от въздушни удари през 1999 г., която продължи до Белград.

Тя посещава училище в Швейцария на 10-годишна възраст и приема името Мадлен. След войната семейството се връща в Чехословакия, тогава в агонията на превземането ѝ от комунистите, от които бягат през 1948 г.

Тя е отгледана като римокатоличка, но след като стана държавен секретар, "Вашингтон пост" откри документи, показващи, че семейството й са евреи, а нейни роднини, включително трима от бабите и дядовците ѝ, са загинали в Холокоста. Родителите й вероятно са се обърнали към католицизма, за да избегнат преследване, докато нацизмът набира сила в Европа, написа изданието.

Баща й, дипломат и учен, премества семейството в Съединените щати, където преподава международни изследвания в университета в Денвър. Една от любимите му ученички беше Кондолиза Райс, която ще стане втората жена държавен секретар през 2005 г. при републиканския президент Джордж У. Буш, припомня "Ройтерс".