Вивиан Уестууд, един от най-прочутите британски модни дизайнери, почина на 81 години, съобщи нейната модна къща.

В съобщението в "Туитър" се казва, че тя си е отишла "в мир и в обкръжението "на своето семейство в Южен Лондон.

Уестууд си извоюва слава с бунтарски дух, пънк и ню уейв стил през 70-те години. След това десетилетия наред тя продължи да облича едни от най-известните модели и имена в шоубизнеса.

Андреас Кронталер, нейният съпруг и творчески партньор, заяви: Ще продължа с Вивиан в сърцето си. "Работихме до последно и тя ми даде множество неща, с които да продължим напред".

Тя се облече като тогавашния министър-председател Маргарет Тачър за корица на списание през 1989 г. и подкара бял танк близо до дома в провинцията на по-късния британски лидер Дейвид Камерън, за да протестира срещу фракинга.

Бунтарката бе обявена за дама през 1992 г. от кралица Елизабет, която я награди с Ордена на Британската империя. Но, винаги желаеща да шокира, Уестууд се появи в Бъкингамския дворец без бельо - факт, който тя доказа на фотографите с разкриващо завъртане на полата си.

Веднага разпознаваема с оранжевата си или бяла коса, Уестууд за първи път си създаде име в пънк модата, обличайки Sex Pistols - рок групата, която определила този жанр. Заедно с мениджъра на Sex Pistols, Малкълм Макларън, тя се противопостави на хипи тенденциите на времето, за да продава дрехи, вдъхновени от рокендрола.

Те преминаха към разкъсани тоалети, украсени с вериги, както и латексови и фетиш решения, които продаваха в магазина си на King's Road в Лондон, наречени Let It Rock, Sex и Seditionaries, наред с други имена.

Те използваха отпечатъци от свастики, голи гърди и, може би най-известното - изображение на кралицата с безопасна игла през устните. Любимите артикули включват черни тениски без ръкави, шипове, ципове, безопасни игли или избелени пилешки кости.

Родена като Вивиан Изабел Суайър на 8 април 1941 г. в английския град Глосъп в Мидландс, Уестууд израства във времето на купони за дажби по време и след Втората световна война.

Манталитетът на рециклиране проникваше в нейната работа и тя многократно казваше на почитателите на модата да "избират добре" и "купуват по-малко". От края на 60-те години на миналия век тя живее в малък апартамент в южен Лондон в продължение на около 30 години и пътува с велосипед до работа.

Когато била тийнейджърка, нейните родители, търговец на зеленчуци и тъкач на памук, преместили семейството в северен Лондон, където тя учила как се правят бижута и сребро, преди да се преквалифицира като учител.

Докато преподава в основно училище, тя среща първия си съпруг Дерек Уестууд, омъжвайки се за него в домашно изработена рокля. Синът им Бен е роден през 1963 г., а двойката се развежда през 1966 г.

Вече самотна майка, Уестууд продава бижута на "Портобело Роуд" в Лондон, когато среща студента по изкуства Макларън, който ще стане неин романтичен и професионален партньор. Те имат син Джо Коре, съосновател на марката за бельо Agent Provocateur.

След раздялата на Sex Pistols, двамата правят първото си дефиле през 1981 г., представяйки new romantic ("нов романтичен") вид на модели в африкански стил, панталони и наметки.

Уестууд, която тогава е на четиридесет години, започна бавно да проправя свой собствен път в модата, като в крайна сметка се отдели от Макларън в началото на 80-те години.

Често обръщайки се към историята, нейните влиятелни проекти включват корсети, костюми от Harris туид и бални рокли от тафта.

Нейната линия Mini-Crini от 1985 г. представя нейната къса издута пола и по-втален силует. Нейните високи обувки на платформа привлякоха световното внимание през 1993 г., когато моделът Наоми Кембъл се появи на модния подиум с тях.

Марката Westwood процъфтява през 90-те години на миналия век, когато модният свят се стича на нейните ревюта в Париж ,и отваря магазини по целия свят, продаващи нейните линии, аксесоари и парфюми.

Тя се запознава с втория си съпруг Андреас Кронталер, който преподава мода във Виена. Женят се през 1993 г. и по-късно той става неин творчески партньор.

Уестууд използва публичния си профил, за да защитава проблеми, включително ядрено разоръжаване и да протестира срещу законите за борба с тероризма и политиките на правителствените разходи, които засягат бедните. Тя държеше голям банер "климатична революция" на церемонията по закриването на Параолимпийските игри през 2012 г. в Лондон и често превръщаше моделите си в еко-воини на подиума.