Почина Глеб Павловски, политическият стратег на ранния путинизъм
На 71-годишна възраст след тежко боледуване в московски хоспис почина руският политолог, публицист и политически стратег Глеб Павловски, когото смятат - вероятно с доза преувеличение - за "човека, измислил съвременната власт в Русия" и "идеолог на Владимир Путин".
Няколко негови приближени потвърдиха пред руски издания за смъртта му. Той бе основател и ръководител на Фонда за ефективна политика, който разработи президентската кампания на Владимир Путин през 2000 г. С група "политтехнолози" пристигна в Киев, за да осигури победа на президентската кампания на проруския кандидат Виктор Янукович на изборите през 2004 г. в Украйна. Обвиняват го, че е свързан с отравянето на проевропейския президент Виктор Юшченко (за което няма категорични доказателства) и за автор на т.нар. темники - списъци с инструкции и имена до медиите как точно трябва да отразяват събитията през 2003-2004 г. (за което той сам си призна по-късно).
До 2011 г. той сътрудничи на администрацията на президента в Кремъл. Но когато Путин започна през 2011-2012 г. репресии срещу опозицията и медиите, той премина в политическа опозиция на Кремъл.
През годините Павловски е бил главен редактор и издател на "Русский журнал", водещ на програмата "Реальная политика" по НТВ (това е една от най-популярните телевизионни мрежи, преди Кремъл да я овладее) и директор на "Руский институт".
- През 70-те години Глеб Павловски е млад марксист от Одеса, който свидетелства пред КГБ срещу местен антисъветски настроен сънародник.
- През 80-те години издава дисидентско списание и е затворен за това в затвора "Бутирки".
- През 90-те години той става един от първите политически технолози в Русия и помага в предизборните кампании на Борис Елцин, Сергей Кириенко и Александър Лебед.
- В началото на XXI век той става главен политически стратег на властта и развива идеологията на "суверенната демокрация" и "мнозинството на Путин".
- През 2010 г. Кремъл вече не се нуждае от Павловски и той става активен критик на режима.
"Животът на Павловски е кратък учебник по съвременната политическа история на Русия и пътеводител към нейните многобройни парадокси", написа през 2018 г. Таисия Бекбулатова, специален кореспондент на изданието "Медуза", в обширен негов портрет, съставен от разговори със самия Павловски, неговите колеги и врагове.
През 1999 г. Елцин е вече изключително непопулярен и за пролетните избори през 2000 г. всички претенденти градят стратегиите си на борбата срещу него, а не срещу малко известния Путин. Затова и Павловски излиза с идея, че напускането на президента трябва да създаде у руснаците усещане за "предизборна победа" - над "Елцин, когото никой не обича".
По това време Путин - бързо издигнат до ръководител на ФСБ и премиер - не е толкова брутален в Кавказ и това е удобно за стратега:
| "Сценарият, предложен от Павловски, беше прост: младият спортно изглеждаш лидер на страната я води в третото хилядолетие и не застаряващият Елцин го номинира за избори, а народът, въпреки че Путин "излиза от Кремъл, за да влезе в Кремъл". "Парадоксът на нашето обществено съзнание е, че хората наистина не искат хората да влизат във властта направо от улицата", твърди Павловски. "И Щирлиц вече беше там, на власт, но под прикритие. А сега се разкри и открито действа в интерес на народа. И Елцин си отива. Това е просто приказна картинка." |
Той е човекът, подменил в съобщенията на ТАСС израза "коалиция на мнозинството" с "мнозинството на Путин" - известна пропаганден трик, чрез който се създава усещането, че има мнозинство зад конкретен кандидат още преди изборите.
Негово е правилото, че по време на кампания се действа твърдо - до степен "война за унищожение" - с критичните медии: "Не ходим по вражеските телевизионни канали, не им даваме интервюта и не допускаме до себе си новинарите им." Години по-късно той ще каже, че е осъзнал, че от такива решения е израснала цялата система на цензура на путинския режим.
През април 2002 г. галеристът Марат Гелман, който е работил с Павловски в продължение на седем години, напуска Фонда за ефективна политика, заявявайки, че той "на практика се е превърнал в отдел за информационна поддръжка на администрацията на президента на Русия". "Тъй като сега на политическия хоризонт няма други играчи освен Кремъл, политическите консултанти ще бъдат принудени да работят в клетка за птици. Това е съвсем друга работа и трябват съвсем други хора", обяснил той.
"Медуза" разказва още един показателен епизод от първите месеци на продължаващата вече почти четвърт век власт на Владимир Путин:
"В края на пролетта на 2000 г. Глеб Павловски участва в среща, на която присъстваха Владимир Путин, Александър Волошин и други официални лица. Консултантът на Кремъл имал пореден пристъп на това, което той самият веднъж нарича "суверенна лудост".
| "Мислех, че е абсолютно необходимо да се тегли граница между стария режим и новия", спомня си той. - Имаме нужда от дела срещу един или двама олигарси - за това говорех открито. Общо взето, всички вече знаеха кои ще бъдат тези двама олигарси." Павловски предложил да се демонстрира, че "старото няма да се върне" и да се проведе "нещо като 20-ия конгрес (на КПСС, започнал раздялата със сталинизма - бел. ред.): да се осъдят демонстративно няколко стари врагове". Владимир Путин реагирал неочаквано спокойно: "Да, добре." После взел молив и погледнал Павловски: "Пиша. Кого?" |
Всички участници в срещата се засмели. Павловски беше изключително смутен и по собственото му признание "се оттегли веднага". "Но вече беше ясно на всички кои ще бъдат - казва по-късно той - Березовски и Гусински."