Д-р Сава Рясков, син на Марко Рясков, е издъхнал в съня си на 28 юли в Париж, няколко часа преди да навърши 103 години. Днес, 5 август, е прощаването с него в православната църква Saint Serge в Париж.

Сава Рясков (29 юли 1920 - 28 юли 2023) е средният син на Марко Рясков, бивш финансов министър и управител на Народната банка в докомунистическа България, който има големи заслуги към родината. Сава завършва медицинското си образование през 1944 г. във Виена и когато се връща в страната през 1945 г., заварва баща си въдворен в лагера край Бобовдол. Старият човек прекарва общо четири години в комунистически затвори и лагери.

През 1965 година д-р Рясков напуска България и се установява като очен лекар в Холандия, където работи в областта на още новия тогава метод на лечение, известен като "лазерна коагулация". Публикуването на резултатите в тази област донася международна известност на д-р Рясков в средите на офталмологията и му осигурява преподавателско място в Медицинския факултет в Ротердам.

През 1987 година д-р Рясков се пенсионира и оттогава живее във Франция, за да е по-близо до двете си дъщери и внучките си. Владее отлично френски, английски, немски и холандски езици, автор е на мемоарната книга "Между два свята", излязла на български и нидерландски, както и на много статии, публикувани в демократичния печат в България след 1989 година.

През 2020 на 98 години си отиде неговата съпруга - д-р Люба Рязова. Тогава написа с красивия си четлив почерк един некролог за нея и ме помоли да го публикувам в някой вестник в България.

Беше навършил 100 години, но продължаваше да прави всекидневните си разходки из Париж, да чете и следи новините, да рисува. През 2021 г. ме изненада и трогна с красив календар, съставен от негови картини, който ми изпрати в Нидерландия.

Познавах няколко души от това поколение на 20-те години, родени след края на Първата световна война: Сава Рясков, Дянко Марков, Здравко Цанков, Антон Чипев. Това бяха хора с непреклонна почтеност, смайваща ерудиция, висока демократична култура. Дялани камъни - където да ги сложиш, все са на мястото си. Силата на онова образование и възпитание в България преди насилствено наложения комунистически тоталитаризъм. Както сам д-р Сава Рясков казваше и неведнъж: "До съветската окупация в много отношения България бе истинска европейска държава."

Не трябва да забравяме последвалия половин век на насилие, страх и подлост, потъпкването (и дори инкриминирането!) на свободата на словото и мисълта, както и изкуствено наложеното невежество, когато историята бе предимно средство за пропаганда, а не наука. Че почтеността и компетентността са от полза за цялото общество, е безспорно за всеки разумен човек. Ако някой се съмнява, нека прочете кой е Марко Рясков и спомените му.