Носителят на Нобелова награда за мир и един от най-противоречивите американски дипломати Хенри Кисинджър е починал в сряда на 100-годишна възраст, обяви организацията му Kissinger Associates Inc. Той е починал в дома си в Кънектикът.

Кисинджър беше активен и след като прехвърли стоте, като посещаваше срещи в Белия дом, публикува книга за стиловете на лидерство и свидетелства пред сенатска комисия за ядрената заплаха от Северна Корея. През юли 2023 г. той направи изненадващо посещение в Пекин, за да се срещне с китайския президент Си Цзинпин.

През 70-те години Кисинджър беше участник в много от най-важните събития на десетилетието с глобални последици. Той беше държавен секретар при президента Ричард Никсън, а усилията му доведоха до дипломатическо отваряне на Китай, забележителни американско-съветски преговори за контрол на оръжията, разширени връзки между Израел и арабските му съседи и Парижкото мирно споразумение със Северен Виетнам.

Властта на Кисинджър като основен архитект на външната политика на САЩ отслабна с оставката на Никсън през 1974 г. Въпреки това той продължи да бъде дипломатическа сила при президента Джералд Форд и беше активен през остатъка от живота си.

Докато мнозина приветстваха Кисинджър за решителността и забележителния му опит, други го заклеймиха като военнопрестъпник заради подкрепата му за антикомунистическите диктатури, особено в Латинска Америка. В последните години от живота му пътуванията му бяха ограничени от усилията на други нации да го арестуват или разпитват за външната политика на САЩ в миналото.

Форд нарече родения в Германия еврейски бежанец "супер държавен секретар", но също така отбеляза неговата упоритост и самоувереност, които критиците по-скоро биха нарекли параноя и егоизъм.

Многословен относно политиката, Кисинджър беше резервиран по лични въпроси, въпреки че веднъж каза на журналист, че се вижда като герой каубой, който язди сам.

Кисинджър е роден с името Хайнц Алфред Кисингер на 27 май 1923 г. във Фюрт, Германия. Премества се в Съединените щати със семейството си през 1938 г. преди нацистката кампания срещу европейските евреи и става натурализиран гражданин на САЩ през 1943 г. Служи в армията в Европа през Втората световна война и отива в Харвардския университет със стипендия, като получава магистърска степен през 1952 г. и докторска степен през 1954 г. Остава в Харвард факултет в продължение на 17 години.

През по-голямата част от това време Кисинджър работи като консултант на правителствени агенции. През 1967 г. действа като посредник за Държавния департамент във Виетнам и използва връзките си с администрацията на президента Линдън Джонсън, за да предаде информация за мирните преговори на лагера на Никсън.

Когато обещанието на Никсън да сложи край на войната във Виетнам му спечелва президентските избори през 1968 г., той довежда Кисинджър в Белия дом като съветник по националната сигурност.

През 1972 г. Кисинджър обявява, че "мирът е близо" във Виетнам, но Парижките мирни споразумения, постигнати през януари 1973 г., се оказват прелюдия към окончателното комунистическо превземане на Юга две години по-късно. През 1973 г., в допълнение към ролята си на съветник по националната сигурност, Кисинджър е назначен за държавен секретар, което му носи безспорен авторитет във външните работи.

Изострящият се арабско-израелски конфликт изстреля Кисинджър на първата му така наречена мисия "совалка" - изключително лична и напрегната дипломация, с която той е прочут. Тридесет и два дни, прекарани в движение между Eрусалим и Дамаск, помогнаха на Кисинджър да изкове дълготрайно споразумение за разединение между Израел и Сирия в окупираните от Израел Голански възвишения.

В опит да намали съветското влияние Кисинджър се свърза с неговия главен комунистически съперник, Китай, и направи две пътувания там, едното от които тайно, за да се срещне с премиера Джоу Енлай. Резултатът беше историческата среща на върха в Пекин между Никсън и председателя Мао Цзедун и формализирането на отношенията между двете страни.

Скандалът "Уотъргейт", който принуди Никсън да подаде оставка, почти не засегна Кисинджър, който не беше свързан пряко с него и продължи да бъде държавен секретар, когато Форд встъпи в длъжност през лятото на 1974 г. Но Форд го замени като съветник по националната сигурност в опит да даде място за повече гласове за външната политика.

По-късно същата година Кисинджър отиде с Форд във Владивосток в Съветския съюз, където президентът се срещна със съветския лидер Леонид Брежнев и се съгласи с основната рамка на пакта за стратегическите оръжия. Споразумението сложи край на пионерските усилия на Кисинджър за разведряване, което доведе до облекчаване на напрежението между САЩ и Съветския съюз.

С посредничеството на американския държавен секретар Хенри Кисинджър са постигнати споразумения през 1974 г. и 1975 г. за разделяне на израелските, от една страна, и египетските и сирийските войски, от друга страна, в Синайския полуостров и на Голанските възвишения. Той обаче беше обвиняван, че не е успял да убеди Израел и Египет да се съгласят на втори етап на разделяне в Синай.

Подобно на Никсън, Кисинджър се опасяваше от разпространението на левите идеи в западното полукълбо и действията му, провокирани от това, предизвикаха дълбоко подозрение към Вашингтон от много латиноамерикански лидери за години напред.

След загубата на Форд от Джими Картър през 1976 г. дните на Кисинджър в правителствените кабинети до голяма степен приключиха. Следващият републиканец в Белия дом, Роналд Рейгън, се дистанцира от Кисинджър.

След като напусна правителството, той създаде консултантска фирма в Ню Йорк, която предлагаше съвети на световния корпоративен елит, и се превърна в търсен и чест медиен коментатор по международните въпроси.

След атентатите от 11 септември 2001 г. президентът Джордж У. Буш избра Кисинджър за ръководител на разследваща комисия, но недоволството на демократите, които видяха конфликт на интереси с много от клиентите на неговата консултантска фирма, принуди Кисинджър да се оттегли от поста.

На нас с Лора ще ни липсват неговите мъдрост, чар и хумор. И винаги ще бъдем благодарни за приноса на Хенри Кисинджър."