Българският певец, музикант и композитор Кирил Маричков е починал днес, броени дни преди да стане на 80 години и да отбележи рождения си ден с концерт. Това е станало при инцидент във врачанското село Селановци.

Заедно със супергрупата "Фондацията" Кирил Маричков е участвал в подготовка за концерт по повод събор в селото. При качване на сцената за проверка на звука, се е спънал, паднал е и е получил тежка черепно-мозъчна травма. Починал е в линейката на път за болницата, уточнява Би Ти Ви.

Линейката от Оряхово до Селановци е пристигнала за 7 минути, уточни за БТА директорът на Център за спешна медицинска помощ - Враца, д-р Галина Лещарска. Тя допълни, че Маричков е починал по време на реанимационни мероприятия. "Ще се работи по досъдебно производство и ще се уточнят всички подробности", каза още Лещарска.

Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. За същата дата тази година планираше юбилеен концерт "Кирил Маричков на 80". Тази неделя Би Ти Ви е готвила да излъчи предварително записано интервю с Кирил Маричков в предаването "120 минути".

В него той казва: "Такива неща ми се случиха преди четири месеца, че станах фаталист. Даже си казвам, че с това, че ще празнувам 80-тата годишнина и го обявихме, май дръпнах много силно дявола за опашката. Случи се инцидент и се наложи от турнето, което правихме в САЩ, да замина за България обратно".

Кариерата си на музикант Кирил Маричков започва през 1962 година в първата българска рок група "Бъндараците", на която е един от основателите. През 1967 г., малко след като "Бъндараците" се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават "Щурците".

Първоначално "Щурците" свирят кавър-версии на популярни парчета, но не след дълго създават авторски композиции. В групата Маричков е фронтмен, басист, певец и композитор. Сред най-емблематичните му песни са "Рок в минало време", "Вкусът на времето", "Конникът", "Клетва", "Вълшебен цвят", "ХХ век" и други.

В автобиографичната си книга "На прага на времето" Маричков казва, че "Щурците" следват примера на "Бийтълс", "Ролинг Стоунс" и редица други рок групи, прокарващи в своите страни "нов път към свободата за онези, които не искат да бъдат част от "Стадото на слепите пастири".

Като рок група интересът на държавна сигурност към "Щурците" е засилен. Техни песни са сваляни и забранявани. Не са рядкост случаите, в които записват и репетират под поглед на агенти на ДС. "Щурците" имат над 3000 концерта. За последно музикантите от групата са заедно на една сцена през 2022 година по време на концерта "ФОНДАЦИЯТА" празнува "ЩУРЦИТЕ" на 55 г." в София на 30 ноември.

Със спирането на активната творческа и концертна дейност на "Щурците", Кирил Маричков се отдава на солови проекти. Има два солови албума, автор е на над 150 песни.

Кирил Маричков се изявява и като филмов композитор, като е автор на музиката към 14 български ленти. Запомнящи се негови песни звучат във филмите "Вчера" ("Клетва") и "Дунав мост" ("Моят свят").

През 1992 г. заедно с басиста на "Тангра" - Константин Марков основават "Рок радио "Тангра".

През 2013 г. Кирил Маричков ("Щурците"), Иван Лечев (ФСБ), Дони, Славчо Николов (Б.Т.Р.) и Венко Поромански ("Те")" създават "Фондацията". Групата изпълнява песни на собствените си формации, като в репертоара им са повече от 20 от най-емблематичните песни на Дони и Момчил, ФСБ, група "Те", Б.Т.Р. и "Щурците", но в различен аранжимент.

През 1990 г. Маричков е избран за депутат от листата на коалиция СДС в VII Велико народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания "Щурците" записват популярната песен "Аз съм просто човек", която се превръща в неофициален химн на опозицията.

През 2010 г. Маричков е удостоен с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие - Орден "Стара планина" - I степен. Носител е и на почетен "Икар" за големия си принос към музиката.

През миналата година Кирил Маричков издава автобиографичната си книга "На прага на времето". В нея казва "Винаги съм бил директен и с бърз рефлекс, особено ако трябва да отговоря на някого, който ми декламира лозунги или опорни точки. Казвах това, което мисля. Никога не съм се съобразявал с правилата на "политическата коректност. Както тогава, така и сега. Не съм се крил, не съм се свивал, не съм се снишавал, докато мине бурята. Казвал съм и казвам какво мисля. Не твърдя, че това е качество. Може би е недостатък. Понякога съм плащал твърде висока цена, но това съм си аз, така съм устроен".

В книгата си коментира и актуалната ситуация в страната: "Макар че през '89-а демокрацията победи комунизма, днес в областта на свободата, равенството и братството нещата въобще не изглеждат добре. Задава се нов вид робство. Човекът става все по-зависим от технологиите и доброволно се оставя да бъде заробен от тях. От една страна, в стълкновението между свободата и равенството само педофилите още не са започнали да протестират за равни права, но очаквам скоро и това да се случи. Та нали всеки имал "правото да обича и да бъде обичан". От друга страна, около "братството" ситуацията стана най-опасна. Сега, в началото на 2022 г., се чувствам силно разтревожен, че е възможно да се започне едно насилствено "побратимяване", от което камък върху камък да не остане".