Носител два пъти на награда "Оскар" и номиниран 5 пъти за нея е най-малкото, което може да се каже за обширния спектър, в който Джийн Хекман игра роли десетилетия наред. Той никога не се вмести в рамката на понятието холивудска звезда и беше майстор на нюансите в образите на измамно обикновени наглед хора.

Джийн Хекман и съпругата му Бетси Аракава бяха открити мъртви в дома им в Санта Фе, щата Ню Мексико, съобщи полицията в четвъртък. Шерифската служба заяви: "Не вярваме да има данни за насилствена смърт, но точната причина за смъртта все още не е установена." Двамата съпрузи са открити мъртви задно с кучето им.

Съпругата му Бетси Аракава, на 63 години, бе класически пианист.

Хeкман има забележителна филмова кариера и участие в 85 филма във всепризнати роли в киното и театъра, пише "Индипендънт". Въпреки това успехът идва след няколко тежки разочарования. Много актьори биха се отказали, но не и бившият морски пехотинец, който заявява, че не би "позволил да бъде стъпкан".

Роден като Юджийн Олдън Хекман през 1930 г. в Сан Бернардино, щата Калифорния, Хекман преживява първото си голямо изпитание, когато е едва на 13 години и баща му напуска семейството завинаги. "Винаги прекаляваше, беше твърде суров," спомня си Хекман за баща си, който работел в печатница за вестници и бил привърженик на "телесното наказание".

Преломният момент настъпва през 1943 г., когато семейството е принудено да се премести в Денвил, щата Илинойс, и да заживее при баба и дядо му.

В съдбоносния ден, когато баша му напуска семейството, белегът остава завинаги запечатан в душата му. По-късно в живота си Хекман често говори за момента, когато е бил наранен и разочарован, когато баща му маха от колата на тръгване, преминавайки покрай него.

Хекман прекарва четири години и половина в морската пехота, като служи в Япония и изпълнява мисии в Китай по време на управлението на Мао Цзедун.

На 26-годишна възраст решава да стане актьор. Започва кариерата си на Бродуей, а участието му във филма "Бони и Клайд" през 1967 г. му носи номинация за "Оскар" за второстепенна мъжка роля.

През 80-те Хекман е утвърден актьор, сред водещите звезди на Холивуд. Филмът "Мисисипи в пламъци" отново му носи номинация за "Оскар".

Хекман прави запомнящи се роли във филмите "Фирмата" (1993), "Извън контрол" (1995), "Враг на държавата"

(1998) и "Кланът Таненбаум" (2001).

Две от най-добрите му роли са във във филми, които нямат голям комерсиален успех. Филмът "Плашило" (1973), Хекман определя като любимия си филм, върху който е работил. Заедно с Ал Пачино играят двама бивши скитници, които мечтаят да отворят автомивка, пише в. "Индипендънт".

Може би най-доброто представяне на Хекман е в ролята на експерта по подслушване Хари Кол в "Разговорът" (1974). След като става ясно, че той е вторият избор след Марлон Брандо, това го вдъхновява за още по-големи постижения. Пророческият сценарий за незаконно подслушване, създаден от режисьора Франсис Форд Копола няколко години преди скандала "Уотъргейт" на президента Ричард Никсън, разкрива Хекман в пълния му блясък в ролята на прикрит, вглъбен в себе си мъж.

Прочута характеристика на Хекман беше, че той беше перфектният "обикновен мъж" на Холивуд, коментира "Ню Йорк таймс". Но може би това беше твърде опростенческо. Неговите герои - каторжник, шериф, член на клан, стоманолеяр, шпионин, министър, герой от войната, скърбящ вдовец, командир на подводница, баскетболен треньор, президент - се противопоставяха на рамките и шаблоните за такива образи.

Той не отричаше, че изглежда като "обикновен Джо", нито пък имаше против това, допълва изданието. Веднъж се пошегува, че изглежда като "най-обикновен миньор", сякаш никога не е бил дете, роден на средна възраст: леко оплешивяващ, със силни, но незапомнящи се черти, нито обикновени, нито красиви, висок мъж (почти 2 метра), за когото е по-вероятно да се слее с тълпата, отколкото да изпъкне в нея.

Това беше дарбата на г-н Хекман - да може да разкрие слоевете в характера на герои, носещи тежестта на средната възраст.

Той избягваше самоанализа, когато говореше за актьорско майсторство. "Не обичам да се вглеждам дълбоко в това, което правя с героите си, каза той веднъж. - Това е онзи странен страх, че ако погледнете нещо твърде внимателно, то изчезва."