Свръхзвуковото падане е на границата на самоубийство

Само човек като Феликс Баумгартнер или Джо Китинджър знае какво е да застанеш на ръба на капсулата на ръба на Космоса и да погледнеш към бездната в краката ти.
Там някъде долу на около 10 километра над земята летят повечето пътнически самолети. Потискаща е мисълта, че на тази височина при внезапно разхерметизиране пилотите им имат 30 до 60 секунди да поставят кислородните маски, за да не изгубят съзнание, и спешно да снижат машината до 3 километра, където действат сравнително безопасно.
Баумгартнер ще се опита във вторник да скочи от 3.5 пъти по-голяма височина - зона, в която човешкото тяло не е пригодено да оцелява. Тук съзнание се губи за не повече от 6 секунди, но технологиите предлагат достатъчно защита. Парадоксално, но най-смъртоносната част от полета изглеждат първите 300 метра след старта на извисяващият се на 180 метра балон с хелий.
Ако нещо се обърка в този участък, няма как австриецът да скочи с парашут. Малко над 1200 метра започва зоната на относителна сигурност за следващите 2.5-3 часа, но там пък рисковете са от друг порядък.
Капсулата е под налягане, съответстващо на 4800 м надморска височина, за да се намалят шансовете за декомпресия. Когато се издигне на 36.5 км, парашутистът ще отвори люка и ще разчита единствено на скафандъра си. Това е версия на костюмите, носени от военните пилоти на височина над 15 км.
На 19 км е т.нар. линия на Армстронг, над която атмосферното налягане е толкова ниско, че водата кипва при телесна температура, а предвид това, че тялото ни е съставено от до 70% вода, това е лоша новина. Казват, че без защитата на костюма "кипва" кръвта, но се има предвид не температурата й, а изпълването й с газови мехурчета. Непоправими увреждания на белите дробове следват в рамките на броени минути.
Най-смъртоносната част обаче си остава "свръхзвуковото падане" - при скорост от над 1100 км/ч най-опасно си остава изпадането в т.нар. хоризонтален свредел. Тялото започва да се върти около ос, намираща се някъде около кръста. Оборотите може да достигнат 120 в минута, а натоварването 22 пъти силата на гравитацията. Опити с манекени, извършвани преди десетилетия от американските ВВС, са засичали въртене до 465 оборота в минута - "нещо като да се затъркаляш по хълм, но без хълма".
В такава ситуация кръвта се стича в краката и главата и човек припада. Именно това се случва с Джоузеф Китинджър при скока му от 23 километра през 1959 г. Тогава го спаси единствено автоматичното отваряне на парашута му.

Баумгартнер разполага със същото устройство, което ще се задейства, ако в продължение на повече от 6 секунди то регистрира 3.5g - претоварване, отвъд което се губи съзнание. От тази ситуация има излизане, но кръвното налягане може сериозно да е увредило мозъка и очите.
Наистина само хора като Баумгартнер и Китинджър са способни да прекрачват в непознатото - не просто заради рекорда, но и заради събирането на научна информация. Както казва австриецът на сайта си: "Всеки има своите граници, но не всеки ги приема."