На 1 септември 2004г. над 1000 деца и родители пристигат за първия учебен ден в този град в Северна Осетия, но се оказват заложници на тежко въоръжени чеченски бойци.

На третия ден от блокадата стотици загиват в поредица от внезапни експлозии и престрелки, а още не е ясно какво е предизвикало това клане.

Очевидци в Беслан казват, че руските части са открили стрелба по училището, но руските официални лица отричат да е имало нещо такова.

Официалното разследване стигна до извода, че небрежност и некомпетентност на руската полиция и някои служители са допринесли за кървавата баня.

Но роднини на жертвите все още са ядосани, че никой от началниците не е наказан за случилото се и някои се опасяват, че то може да се повтори.

Сусана Дудиева, ръководител на комитета "Майките на Беслан", казва: "Нищо не се е променило. Корупцията процъфтява както преди, солидарността на бюрократите е същата - никой никога няма да накаже някой от своите и всичко това причинява много болка, защото всички ние отново сме беззащитни както преди".

През 2008г. над 400 жители на Беслан заведоха дело в Европейския съд за правата на човека. Техните случаи ще бъдат решени през октомври.

Междувременно социолозите отчитат, че руснаците са променили отношението си към драматичните събития от преди 10 години, в които загинаха 186 деца. Според проучване на независимия "Левада-център" днес 62% са убедени, че тогава властите са сторили всичко възможно да се избегне касапницата. Само преди година на това мнение бяха по-малко от половината анкетирани (46%), а през 2004г. - 54%.

Ако преди 10 години 61% от анкетираните са смятали щурма на училището за неудачен, днес за 42% той е "като цяло задоволителен", а за 14% е успешен. Само 25% продължават да смятат, че цялата операция за освобождаване на заложниците не е постигнала целта си.

Наполовина (от 17% на 8%) е намаляла групата, обвиняваща за смъртта на толкова деца и възрастни "непрофесионалните действия на спецслужбите". Над три пъти (от 14% на 4%) са намалели тези, според които това е било "провокация на спецслужбите, които се нуждаеха от трагедия като доказателство за това, че преговорите със сепаратистите са невъзможни". Отговорност за акцията от 2004г. пое бунтовническият лидер Шамил Басаев.

Алексей Гражданкин, зам.-директор на "Левада-център", обяснява пред в."Комерсант", че причините за тези промени е доверието към управляващите, което заради украинските събития е достигнало максимални нива.