За мен е голяма чест и удоволствие да бъда тук. Проучването на тази тема много ме вълнува и съм очарована, че сте избрали да говорим за това какво означава да бъдеш човек и колко уязвим е той и същевременно как бихме могли да накараме технологиите да работят за нас, да постигнем нещо, което не сме били способни да направим досега. Днес, едно дете има шанс 1 към 3 да доживее до 100 години! Така, за първи път ние можем да зададем вълнуващия въпрос

Нека ви разкажа една история, от времето, когато учех в университета и правехме дисекция на човешки мозък за първи път. Спомням си, че си мислех, докато просто така държах мозъка, ако не носех хирургически ръкавици – което е задължително – какво би станало, ако част от мозъчната тъкан попадне под нокътя ми? (Веднъж разказах това в едно училище и едно дете повърна.) Но представете си, че това е нещото, с което изпитвате обич, че от това се състои вашето съзнание – възможно ли е да имате емоция, парче памет под нокътя си? 

Сега разбирате защо това е малко странна тема – колкото повече я изучавате, толкова повече осъзнавате. Възникват все по-големи и по-големи въпроси. Така че това, което ще направим сега е всъщност, за много кратко да изкараме най-бързия курс за естеството на мозъка правен някога.

Замисляли ли сте се? Бих предположила, че сред златните рибки няма страхотни личности, нали? И ако децата ви имат златни рибки и те умрат, можете да отидете до зоомагазина и да купите други златни рибки. Децата ще се приберат от училище и не биха забелязали разликата. Но не можете да направите това с домашни любимци котки или кучета, бихте могли да искате да го направите с техните братя и сестри, но очевидно, не можете.

Тогава, на какво се дължи вашата уникалност? Дори и да сте клонинг, т.е. идентичен близнак, вие сте уникален индивид и никой – за стотиците хиляди години, през които обитаваме тази планета – никога няма да има мозък като вашия. Никога. Нито са имали в миналото. И не вашето сърце или вашите бели дробове, или вашия черен дроб ви прави толкова специални, защото днес те могат да бъдат трансплантирани с растящ успех. Вашият мозък ви прави човекът, който сте. И това, което първо трябва да разберем е, че

средата е ключът.

Ние, хората, не тичаме особено бързо, не сме силни, не виждаме добре в сравнение с много други животни. Но това което правим фантастично, по-добре от всички други видове, е да учим. И това е причината да заемаме повече екологични ниши от всички други видове на планетата. Понеже се адаптираме към средата и колкото повече опит трупаме - така ставаме индивидуални личности. Това се нарича пластичност на мозъка. То не означава, че човешкият мозък е пластичен, разбира се, а произлиза от гръцката дума plastikos – "моделиран". 

Да помислим за спомен или надежда, или намерение, или бизнес план, или ресторантска кавга – те всички имат едно общо нещо. Имат начало, среда и край. A е равно на B. B е равно на C. A е равно на C. И така, вече се придвижихте на място, различно от началото. Всяка ваша мисъл ви довежда до различно място, а как стигате до него? Стигате там чрез поредица от стъпки – движение, ограничено до мозъка. Но за мен като невролог е важно да знам какво се случва с механиката на мозъчните клетки. Какво е това, което се случва с действителните връзки, което ви дава възможност да се адаптирате?

Това тук е плъх. Това, което направихме, за да въздействаме на средата на този плъх, е доста добър експеримент, наречен "обогатена среда". Това обогатяване за плъха не означава, че го очаква интересна вечер, пълна със стимулиращи идеи и създаване на нови контакти... Стимулирането за плъха е да му се даде шанс да изследва, да му се предложат множество нови обекти, с които да играе и да взаимодейства. Ако погледнете една единствена мозъчна клетка от плъх в обикновена клетка… Надявам, че можете да видите разликата. Е, защо това е интересно или важно? Ами, по същия начин като мускула – мозъкът реагира на упражняването.

Точно както мускулът става по-голям и силен, когато се упражнява, мозъкът ще реагира по същия начин при упражняването му. Но начинът, по който реагира мозъчната клетка е чрез прорастване на тези разклонения. Като създавате разклонения, вие увеличавате повърхностната площ на мозъчната клетка, което означава, че става по-лесно да се правят повече връзки.

Да обобщим,

стимулиращата, интерактивна среда кара клетките да работят усилено,

като работят усилено те нарастват, като нарастват, те създават разклонения, което увеличава повърхностната площ, а това означава, че могат да правят повече връзки.

Защо са ви тези връзки? Когато се раждате, се раждате като бебе в една бръмчаща, жужаща бъркотия и ще оцените един предмет като златна халка като нещо обло и блестящо. Вие ще бъдете привлечени към него, може да поискате да го сложите в устата си, може да го търкаляте. Този предмет представлява интерес по силата на сензорните си свойства. Но, с превръщането на седмиците в месеци и години – докато връзките нарастват, ще научите, че той е нещо, което се слага на пръстите. А след това ще научите и, че нещо, което изглежда по този начин, за разлика от други неща, които се слагат на пръстите, той означава нещо по-различно. Слага се на един конкретен пръст и само при конкретни обстоятелства. 

Когато пораснете и се сдобиете с такъв предмет на пръста си, цялото отношение към него може да се промени - на най-важното нещо във вашия живот, а след това може би и на нещото, което причинява най-голяма горчивина и отчаяние. Какво се е променило? Това все още е златно, блестящо нещо, което едно малко дете може да поиска да пъхне в устата си, но за вас е предмет на отчаяние, горчивина или удивителна привързаност. Това което се е променило са връзките. Връзките са тези, които са му придали когнитивно, а не сензорно значение.

Всички ние имаме уникална траектория във времето и пространството. Всички ние имаме минало, което осигурява информация на настоящето и ни помага да планираме нашето бъдеще. Това е историята на живота, поредица от стъпки, причинно-следствена поредица от събития, въпреки че може да не разбирате причинно-следствената връзка в момента. Това според мен е нещото, което ви дава вашата идентичност и се дължи изцяло на връзките във вашите мозъчни клетки, които във всеки един момент са до 100 хиляди - помагат ви да разбирате света и според мен са биологичната база на разума. 

Между другото, това е краят на курса. Е, да кажем, че вече сте невролози. 

И вероятно не се налага да навлизаме в дълбочина защо то е безпрецедентно. В новата си книга предлагам един нов термин – "промяна на разума" (Mind Change), който според мен е сравним с  промяната в климата по четири важни начина. На първо място, и двете промени са глобални. Второ, те и двете са безпрецедентни. Трето, и двете са спорни, наистина промяна в климата е имало и в миналото и смятам, че все още я има. Също, и двете са многостранни.

Това което имам предвид под многостранен, се отнася до промяната в климата, тя се подразделя на множество различни въпроси като недостиг на вода, енергийни проблеми. R това, което се стремя да покажа е, че въздействието на технологията върху мозъка не е прост отговор с да и не. Някой е казал веднъж – "за всяка сложна ситуация има винаги прост отговор... и той винаги е грешен". 

Значи, това което трябва да направим е да формулираме различните въпроси, които произтичат от това и точно това ще се опитаме да направим в останалата част от разговора по най-бързия начин. За да добием представа, за нас през 2014, какво е състоянието на известните факти и какво можем да направим с тях?

Ако вече сме установили, че разумът се формира от средата, ако средата се променя, значи мозъкът ще се променя съответно по нови начини. Хората смятат, че това означава, че децата стават по-умни, но аз мисля, че децата имат просто естествено привличане към нещата, които им осигуряват незабавен отговор. Същото е и с т.нар. "мултитаскинг" – хората смятат, че това е признак на голяма интелигентност и умствена способност. Но, както с всичко друго, трябва да се заплати съответна цена. Вече има публикувани резултати за промените в мозъчната структура заради технологиите.

Не е изненада, че  използването на електронни медии нараства, докато социалното общуване намалява. Колко често виждаме хора да седят около масата не в разговор, а не са вглъбени в телефоните си? Колко често можем да видим вече хората да се гледат един друг в очите? Ето, това е проблем, защото, обикновено, когато срещнем някого за първи път – ако е лице в лице – в действителност думите участват само 10% в цялостното въздействие. Зрителният контакт е наистина важен. Както и езикът на тялото. Ако някой е кръстосал ръце пред вас – едва ли ще му разкриете вашите тайни. Същото се отнася и за гласа – не е нужно да говорите чужд език, за да разберете дали някой е щастлив или тъжен, или сърдит. Можете да познаете по тона и силата на говора.

И още - тези феромони, тези подли химикали, които не осъзнавате, които подсъзнателно надушвате, когато срещнете някого. Хората често казват: "химията беше както трябва" или "Не знам, просто не се получи между нас, нямаше химия." Това вероятно е работа на феромоните. И накрая, най-важното – физическият контакт. Дори господата при бизнес ситуация се докосват. Когато моят баща почина през 2011 г. и както можете да си представите бях напълно отчаяна, някой просто ме прегърна и това беше най-мощната форма на съпричастност и общуване.

И така,

са съществени средства, чрез които изразяваме съпричастност към други хора, начинът, чрез който междуличностните отношения постигат успех. И все пак, никое от тях не присъства във "Фейсбук". 

Е, това може да не е проблем за тези от нас, които са родени в предишното столетие. Но представете си, че сте млад човек, роден през този век, който е изцяло под въздействието и привличането на екранните технологии. Кога ще упражнявате тези неща? Ако не упражнявате тези междуличностни умения, просто няма да се справяте добре с тях. Ако не се справяте добре с тях, ще изберете екранните технологии, които предлагат по-безопасната опция – никой няма да може да ви види как се изчервявате, никой няма да може да забележи, че ръцете ви се изпотяват, никой няма да чуе пискливия ви глас. Вие сте в безопасност.

И понеже сте в безопасност, можете да казвате каквото си искате – не виждате реакцията на другите. Можете да кажете на някого: "Иди се гръмни!", ако искате. Не бихте го казали в лицето му, но със сигурност можете да го кажете на екрана. Така че не е изненадващо, че съпричастността е намаляла през последните 30 години, но за последните 10 това се чувства особено остро, както можете да видите от едно изследване на 14 000 студенти на Мичиганския университет. Според мен, именно защото сме пред екрана, защото не използваме тези междуличностни умения, в известен смисъл игралното поле се изравнява. Това са проблеми, които се срещат при хората с аутистични разстройства. Е, те са много щастливи с дигиталните технологии.

Съществува връзка между вълновите реакции при атипичен мозък, където аутистите не  могат да различават лице и предмет. Повечето хора могат. Но заклетите интернет потребители също имат проблем с това. За тях, лицето и предметът са едно и също нещо – точно както при аутистите. Съществува връзка между преживявания, свързани с екрана на ранна възраст и развитието на аутизъм на по-късен етап,

Има връзка и между аутистичните разстройства и компулсивните видео-геймъри. Не правим услуга на никого, ако пренебрегваме това. Трябва да мислим и да говорим за това. Става дума за междуличностните взаимоотношения. Какво ще кажете за вашата собствена личност? Как виждате себе си?

Смятам, че трябва да помислим за това, че идентичността днес се ръководи и се свързва с външни фактори. Че то е там, за да впечатли публиката. Не става дума за това, че имате 500 приятели във "Фейсбук" – това е публика от хора, които вероятно никога не сте срещали, които са там, за да бъдат забавлявани или шокирани.

Нарцисизмът и самомнението изглежда са съответно високи или ниски при заклетите потребители на "Фейсбук". Що се отнася до идентичността – в миналото идентичността, както ние я виждаме, беше вътрешна представа. Тя е историята на вашия живот. Имаше причина и следствие от нещата, които правехте в живота си, но сега, ако всичко, което преживявате момент по момент, вече не е тайна – ако всяка мисъл, която ви хрумне, всеки сладкиш, който ядете, всяко действие, което извършите, всяко лице което срещнете се даунлоудва, за да бъде одобрено от вашата публика – кой сте вие? И къде свършвате вие и започват те? Къде е вашата идентичност?

Можем да продължим с агресията и ако погледнете към най-известните видео игри през 2013 г., мисля че можем да видим един общ фактор. Grand Theft Auto, Batman, Assassin’s Creed, Call of Duty и Battlefield. Те всичките, разбира се, са видео игри с насилие. Бихте ли искали вашите колеги да имат свободата да правят подобни неща? Би ли могло, ако вие сте изложени на агресивни, насилнически изживявания, това да стане ваш модел на защита? Е, отговорът е "да".

Проучване показва как има спад в реакциите след насилствени стимули. Ето ви доказателство, че мозъкът става наистина по-малко чувствителен към това, на което е непрекъснато подложен. И, отново, в един мащабен обзор на 136 статии, включващи 381 теста, направени на 130,000 участника, където се заключава, че игрите наистина причиняват десенсибилизация, повишена раздразнителност и агресивно поведение.

Сега, това не означава, че вие ще излезете и ще убивате, но означава, че

Научна статия, публикувана в нашия вестник "Дейли Телеграф", отново показва мозъчни изследвания на скенер - че деца, които играят продължително видео игри имат мозък сходен с наркомани и   комарджии. И при трите групи се уголемява една част от мозъка, която освобождава химикал, който оказва много силно въздействие върху мозъка. Той се нарича допамин и действа подобно на фонтан в  мозъка.

Колкото повече – толкова по-малко смисъл. Спомнете си за брачната халка – "това, което  виждаш е това, което получаваш". От друга страна, с възрастта нещата придобиват все по-  персонализиран смисъл. Спомнете си за брачната халка. Тук, обаче, имаме редуцирано усещане за аз-а – вие сте само пасивен реципиент на сетивата. Тук, няма време и пространство, ние сме просто в момента. Тук – ясна поредица от епизоди. Това е характерната умствена нагласа на бебетата и децата. И смятам, че надпреварата в човешката природа, тази тенденция да искаш да се върнеш към детския живот в нормалния свят, където с пробването на наркотици, които пречат на връзките да работят добре или като се поставяш в среда, която е силно сензорна – тогава възпираш чувството за аз-а и можеш да се върнеш обратно.

Може да си представите един порочен кръг, където чрез интензивна стимулация на екрана и видео играта, се предизвиква бърза реакция, така че се освобождава голямо количество допамин. Това означава, че в основата имаме поведение на търсене на възнаграждение и пристрастяване и когато продължавате да го правите – се освобождава повече допамин. Това потиска фронталната част на мозъка и вие имате нагласа, сходна с тази при ранна детска възраст или при шизофрения.

Ако попитате някой марсианец или някой марсианец ви попита какво е "чест" и вие ги насочите към Google, това е, което ще открият. Вие бихте ли разбрали, би ли могло едно малко дете да разбере какво е "чест", като гледа случайните резултати с ключова дума "чест"?

Абстрактните понятия, които нямат прости изображения, са трудни за обяснение по този начин, чрез търсачка.

Чудя се кой ли беше казал това: "Притеснява ме, че степента на прекъсването, тази огромна забързаност на информацията... всъщност повлиява на когнитивните функции. Това се отразява на по-дълбокото мислене. Все още смятам, че да седиш и четеш книга е най-добрия начин наистина да научиш нещо."

Знаете ли кой е това? Това е председателя на Google. Следователно, мисля, че е основателно да разгледаме тези въпроси.

Когато упражнявате едни и същи умения, вие търсите модели, търсите бързи отговори, за да играете ефективно, обработвате информация и е възможно високият коефициент на интелигентност да определя нагласата през 21-ви век, заедно с ефективната обработка на информацията.

Но голямата уловка е, че информацията не е знание и само защото имате висок коефициент на интелигентност, само защото има по-голям брой зубрачи на тестове за интелигентност, не означава, че съществува повече вникване в психологическите проблеми или повече прозрения, както се получава при четенето на литература.

Просто защото имате повече информация, не означава, че имате повече познания. Прибавете към това дефицита на вниманието, по-голямото значение, което се отдава на изображенията, на усещанията, хората, които поемат повече рискове, които не са добри в изразяването на съпричастност.

Не виждаме ли хора, които остават като деца, като малки деца по отношение на  мисловните си нагласите? Ако е така, как можем да осъществим техния потенциал? Нека помислим за това как можем да превърнем информацията, тази информация, която получавате от екрана, в нови идеи. Взимате изолиран факт, с който ви заливат в YouTube или Google. Трикът се състои в това да го свържете с други факти, както видяхме. Ако можете да свържете два факта заедно, тогава те са от значение.

По същество, всичко, което цитирах – показах само няколко от научните отпратки – са част от новата ми книга. Искам да подчертая, че това, което се опитвам да направя в нея и с това, за което говорих тази вечер, не е че имам всички отговори – разбира се, че не. Това, което питам е защо не осигурите възможности за всички? Като им позволите да имат информацията, защото само когато разговаряме заедно, когато взимаме решения заедно за това, което искаме да направим като общество – само тогава можем да впрегнем и използваме технологиите, така че човешката раса да не бъде изложена на риск.  

Благодаря ви!