Тук пътят свършва. След него няма нищо. Разположено на брега на река Дунав, село Долни Вадин гледа към отсрещната румънска територия, а зад него остава цяла България. Населението му не наброява повече от 160 души, като останалите млади се броят на пръстите на двете ръце. Децата ги няма – те са в големите градове или в чужбина. Няма и аптека, личен лекар, хранителен магазин, работещ повече от 4 часа на ден, училище, липсва обхват на български телеком. Затова се говори през румънски оператор.
Но има едно читалище. Неговият административен секретар – Анелия Спасова, е поставила за своя цел и кауза да запази родното си село на картата на България. От картотекиране на книги през боядисване и редене на паркет, обучаване на възрастните на компютърна грамотност и свързването им по скайп с роднини, в "Съзнание – 1927 г." тя прави всичко, за да поддържа духа в малкото населено място и да го популяризира в останалата част от страна.
Вижте историята й и повече за Долни Вадин във видеото.
"Дай мигач" е с подкрепата на Volkswagen T-Roc.